За какво съм там?

Здравейте. Аз съм Самуил и участвам редовно в настоящите протести. Към написването на този текст съм бил на пет от общо седем от последните активни прояви. Преди да обясня защо и за какво ходя, ще ви активирам предразсъдъците, разказвайки накратко какъв съм. На 23 години. Атеист. Футболен фен. ЦСКА-р. През 97-а са първите ми протестни спомени, когато бях малък, за да разбирам, но достатъчно голям, за да усещам. Бях и тази зима, видях мелето, което доведе до оставката на единия от тези, срещу които протестирам сега.

Лумпен съм от интернет. Онзи ден (20 юни) прекарах два-три часа на „Позитано" 20, където с приятели и мегафон твърдях, че съм купен от Гоце с кюфтета от архар. Призовавах Сергей да ме пусне вътре, за да ида до тоалетна, че в мен е назрял вътрешен катарзис. След като не ме чу, помолих Румен Петков да ми изнесе фонтан. Номинирах Пеевски за модератор на BG-Mamma. Заедно с моите познати и приятели се забавлявах искрено на поредния ден от протестите срещу потискащата посредствена политическа класа.

Протестираме срещу наглите, срещу безочливите, ехидните, самонадеяните, посредствените, парашутистите. Хората с абсурден морал, безнаказано недъгава ценностна система, популистите, гаврещи се с основните форми на доброто и нормалното. Но не ги мразим. Подиграваме се, иронизираме ги, смеем им се. Даже ги и обичаме, по същия начин както бихме имали симпатии към душевноболна котка, която в случая има контрол над нашата родина.

Или поне така го разбирам аз.

Денем следя поредната порция абсурдни новини, а вечерно време ги коментирам - със скандирания на рефрени, подвиквания, пластмасова маса или лекарска престилка. Днес съм просто купен протестиращ за 110 лв. от Монтана. Утре съм защитник на KLETA MAJKA BALGARIQ, пазейки я с маса от лумпените. Вдругиден съм от Карлуково и призовавам пациентите да си вземат хапчетата, за да не назначат Делян Пеевски на нещо по-значимо от чистач в гара Бухово.

Моят протест цели смях, добро настроение, висота на духа. Не искам да се прибера, изпълнен с омраза, а с приповдигнато настроение. Липсва оставката, но и аз не дадох своята.

Какво целя? ГЕРБ да се върне? Не, аз протестирах и срещу тях. Ако пак дойдат със същите скудоумни порядки, ще бъда пак на улицата. Няма значение кой ще е следващият, той ще трябва да ме изтърпи да му се подигравам за всичко, което е надробил през вечерта. Да му се смея за назначението на мамино синче без трудов стаж на ключов пост в сферата на сигурността. Да му се смея за истеричния и неуравновесен коалиционен партньор. Да му се смея за непрестанните гафове, бруталната наглост,  ниското ниво и малките ташаци.

За радост не съм само аз. Има други хора, които знаят, че управляващите трябва да слушат, трябва да се иска от тях, трябва да бъдат насочвани, критикувани и когато е очевидно, че не стават - призовавани да напуснат.

А моят начин е с пародия, със съчувствие, с присмех, със снизходителна обич. С обичта, с която парирам жужащия край ухото си комар и след това демонстративно слагам смачканото му телце наоколо - за назидание. Да се махат тези, да идват следващите. Аз съм лумпен от интернет и лумпя всички от сърце!