За няколко сериала в повече

Българинът по правило е човек, хипнотизиран от телевизионната серийност. Помня как улиците опустяваха по време на Робинята Изаура. Така беше и с На всеки километър. Историята на сериалите е история на телевизията, казва полският кинокритик Якоб Маймурек (цялото интервю с него е тук). Те се появяват още с първия тв приемник - и може да са повече или по-малко качествени в зависимост от държавата, където се снимат, но масовият интерес към тях е общ.

След като в продължение на 20 години родните тв продуценти родиха само недоразумението Дунав мост, последвано от купешкия формат Той и тя и Клиника на третия етаж, в момента по трите ефирни телевизии вървят 4 (четири) български сериала. Това са вече утвърденият Стъклен дом, новите Столичани в повече и Под прикритие, както и Забранена любов в по-ранните часове на деня. Столичаните са пълна чекия, трудно се издържа и един епизод, пробвай в интернет и лошо ще ти стане. Под прикритие що-годе става, като изключим факта, че е позакъснял едно десетина години с интереса си към мутрите и подземния свят. Но пък тогава защо гледаме CSI? Да не говорим, че преди 10 години изобщо нямаше пари и ниша за бг сериали.

Стъклен дом няма какво да го коментираме - за три сезона все си изградил някакво мнение, а и достатъчно се изписа за него. Ще кажа само, че новите български сериали са точно като новите български филми. Разбирай го както искаш, но публика за национално игрално кино се появи точно тогава, когато се появи ново игрално кино - т.е. нещата се раздвижиха. Същото е и със сериалите. Вярно, че многотията от серийни филми засега е продукт на шепа хора. Все са замесени вездесъщите Митовски и Гочев, все сценарният екип са Георги Иванов, Невена Горянова, Цонко Бумбалов и Теодора Василева, които имат 3-годишен договор със СИА и вече са подписали Забранена любов, Стъклен дом и Под прикритие. Но по-добре това, отколкото вулгарни риалитита.

Скептиците ще приведат куп доказателства, че нашите тв поредици не струват - все пак Мартин Скорсезе режисира първия епизод на Boardwalk Empire и резултатът не е съвсем като на Димитър Митовски, който режисира първия епизод на Под прикритие... Още години, десетилетия наред ще ни липсват Изгубени, Приятели, Доктор Хаус, Семейство Сопрано и много други. Но не ми се вярва изведнъж да открием нашия Тарантино и нашия Спилбърг. Количествените натрупвания водят до качествени изменения - това всеки го знае; а нашите натрупвания са съвсем мънички - това пък всеки го вижда.

Американските сериали, които гледаме днес, се появиха едва в последните 20 години. И, сериозно, помниш ли Далас? А Дързост и красота - май още го дават? А що не сравниш сегашните с Дунав мост?
Разбира се, има неща, които е трудно да се преглътнат. Как десетилетия наред не се научиха да пишат естествени диалози. Как не се намери един режисьор да изрита актьорите отзад, за да се приключи със съсипващата витизчийска дикция и да има едно нормално говорене, а не поетичен рецитал.

Знам, че подобна еволюция е толкова бавна, че чак е мъчителна, но в крайна сметка достатъчно млади хора направиха избора да живеят без телевизор, а за останалите има HBO и History Channel. Аз лично предпочитам новини на турски, отколкото турски сериали на български. И, за да съм честна докрай, често-често се заглеждам, когато наш`те зяпат Стъклен дом.

Фотография Васил Танев