Защо ще ходя на София прайд

Отивам на прайда заради Михаил Стоянов. Михаил беше убит от нацита в Борисовата градина, защото им приличал на гей. Според полицията убийците са извършили още поне десет подобни нападения в последните няколко години - в опита си за прочистване на парка от хомосексуални хора.

Отивам на прайда, защото съм хетеросексуална. Защото не ми се налага да се замислям, когато хващам ръката на любимия си на улицата, когато го целувам пред непознати, когато вървим прегърнати. Типичните изказвания „нямам нищо против гейовете, ама да не парадират" и „щом гейовете си правят парад, защо няма парад на хетеросексуалните" церемониално носят короната и мантията на нечовешката глупост. Не, пичове. Гей-парадът е няколко часа. Хетeропарадът е 365 дни в годината.

Отивам на прайда заради всеки човек, който няма да дойде, защото се страхува, че ще бъде изгонен от вкъщи, че хората, които обича, ще му обърнат гръб, или че ще изгуби работата си, ако някой разбере за ориентацията му. Отивам на прайда заради всеки, който няма да дойде, защото не вярва, че промяна е възможна. Отивам на прайда заради невидимите пет процента.

Отивам на прайда заради всяко момиче и момче, което e обмисляло или обмисля да се самоубие, заради това, което е.

Отивам на прайда, защото е кауза. В България, а и на Балканите, прайдът не е просто парти. Прайдът е шествие за равни права. Прайдът е мирен протест срещу хомофобията, дискриминацията и престъпленията от омраза. Прайдът не е демонстрация на сексуалност. Прайдът е елемент от борбата за това всяка сексуалност да може да бъде безпроблемно изразявана. Прайдът е видимата част от битката хора да не бъдат псувани, бити, ритани, убивани, уволнявани, гонени, подигравани, мачкани заради това кого обичат. Прайдът е позиция срещу това омразата, насилието и неприемането да бъдат норма.

Отивам на прайда, за да протестирам. Че в Конституцията е записано, че „бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Че в България няма регистрирани съжителства - нито за хетеросексуални, нито за хомосексуални хора. Че хомосексуалните двойки са лишени - и тук ще спомена само няколко неща, защото списъкът е безкраен - от право на свиждане и информация за болен партньор, от право на обща имуществена собственост и наследяване, от родителски права спрямо децата, от право на осиновяване. И за да ви го онагледя съвсем - ако при двойка жени, които са заедно от години и имат дете, нещо се случи на биологичната майка, детето може да отиде в дом - защото според българското законодателство другата майка не се различава по нищо от съседката от втория етаж. Другата майка е никоя.

Отивам на прайда, за да настоявам, че Наказателния кодекс трябва да бъде изменен така, че сексуалната ориентация да стане един от защитените признаци от престъпленията от омраза. Защото сега, ако наци нападне чернокож, говорим за престъпление от омраза, но ако нападне гей, говорим за хулиганство. Даваме различна тежест на едно и също нещо. Абсурдно и тъпо е, и няма как да остане така.

Отивам на прайда, за да кажа, че гей не е равно на педофил, че хомосексуалността не е заразна, че не избираш да станеш такъв, а се раждаш такъв, че гей хората нямат „средно по 1000 сексуални партньори в живота", че не „сеят СПИН", че не „развращават децата ни". Че са равни, равни, равни.

Отивам на прайда и защото огромна част от медиите явно имат нужда от повод, за да отразяват сериозния аспект на „гей-темата".

Отивам на прайда, защото ще е страхотен. Защото въпреки че за поредна година националистите се опитват да го саботират и да бъдат страшни, но всъщност са смешни и скучни (докато сме на темата - ще има няколкостотин полицаи и охрана); въпреки че нито една голяма компания не счете каузата за достойна за подкрепа дори с пет лева по линия на корпоративната й социална отговорност; и въпреки още сто неща, се справихме и прайд ще има. И ще е велик. Заради усилията и сърцата на толкова много хора. Заради теб.

Отивам на прайда, защото е празник. Самият факт, че се случва вече четвърта година, e.

Отивам на прайда с надеждата, че ще дойде денят, в който няма да има нужда от прайдове.
Но докато това време дойде (а то някога ще дойде), гей или стрейт - ела. Изправи се гордо или покажи съпричастност. И кажи здрасти. Аз съм един от хората с жълти тениски, на които пише Staff.

Фотография Илиян Ружин