Защо София се казва София?

Оказва се, че в онзи футболен израз „Господ е българин", с който на практика започна постмодернизмът на българския език, има и нещо вярно. Поне по отношение на софиянците.

По принцип София значи „мъдрост". И най-вероятно поради тази причина, щом излезем от метростанция Сердика, виждаме как върху една колона е кацнала мацка с готини цици, корона и венец, върху която - от своя страна - е кацнал и бухал. Само че едва ли това е била идеята на цар Шишман, който май първи вкарва името София в официална употреба. По-скоро Средец с времето става София заради църквата - голямата красива църква, построена край сердикийските катакомби още по времето на император Константин и едикта за вярата. Тя била първото нещо от бъдещата ни столица, което хората забелязвали, докато крачели по Цариградското (в онези години то си било на същото място, само дето по-скоро му казвали Via Diagonalis). Най-вероятно именно заради това първо впечатление от църквата на хълма всички започнали да свързват града с нея и постепенно забравили другите имена.

По-сложно става с въпроса защо самият храм носи това име. Заради света София и трите й дъщери е първият отговор, нали техният празник е и празник на града. Но невинаги първият отговор е най-верният, така че нека по-добре да го проверим. Което, общо взето, е лесно - само трябва да влезем в църквата и да погледнем иконостаса. (По правило вдясно от царските двери винаги има икона на Христос, отляво - на Пресвета Богородица, а веднага до нея - на този светия или събитие, в чиято чест е кръстен храмът). И така, пристъпваме в „Св. София", може би най-важната църква в България въобще, по възможност се прекръстваме пред прага, ако така го чувстваме, и после тръгваме под арките на хиляда и не знам си колко години, за да обърнем поглед вляво.

Там би следвало да е мъченицата от 126 година, която гледала как убиват една по една дъщерите й, тъй като никоя от тях не искала да се откаже от вярата. Ситуация, която днес май ни е малко трудно да разберем. Но там тази мъченица я няма - явно нещо не разбираме канона, защото иконата й стои на малкия олтар встрани. До Дева Мария отново е икона на Христос, съвсем различна от тази вдясно. Тук е малкият 12-годишен Иисус, току-що беседвал със свещениците от храма и показал - за пръв път - Своето истинско лице пред човеците. Показал Своята мъдрост.

От което следва, че канонът си е напълно в ред. Само че на канона водите са доста дълбоки и трудно се нагазват, особено когато човек никога не е учил и грам по въпроса. Излиза, че църквата носи името на Светата Божия Премъдрост, написано именно с главни букви, макар и правописът за съществителните да не го позволява. А причината за главните букви е, че Премъдростта Божия всъщност е второто Лице на Светата Троица, което в началото било Словото, а после идва сред човеците като Христос. (Който е виждал истанбулската „Св. София", веднага е разбрал, че тя просто няма как да носи името на една мъченица от Рим.)

Така че, най-грубо преведено, София означава „град Христов". Град на Премъдрост, който няма нищо общо с мацка с корона и бухал, колкото и яка да изглежда статуята й; град, чийто единствен венец е венецът от запуснати манастири наоколо; град, за който в крайна сметка дори и не подозираме. Извинявам се, ако звучи помпозно, но в случая думите са на място.

И затова, ако искаме да сме точни и да спазваме досегашната логика, би трябвало да честваме Деня на София на храмовия празник на църквата - 25 март, Благовещение. Денят, когато - най-просто казано - Словото идва на Земята.

П. П. Сао Пауло е кръстен на свети апостол Павел, Санкт Петербург е кръстен на свети апостол Петър, Сан Франциско е кръстен на свети Франциск от Асизи. Как би трябвало да започва името на град, кръстен на света София?