Защото сме националисти

За разлика от много мои приятели, упорито отказвам да приема, че "националист" е лоша дума. Не виждам нищо нередно в това да си по-привързан към своето семейство, отколкото към всички останали, и да си загрижен най-вече за неговия интерес. Именно тези умения заемат голяма част от длъжностната характеристика за позицията "добър човек".

И като екстраполираме модела, същото важи за по-големите общности, от които си част - входът, блокът, кварталът, градът, областта, държавата с нейното население, което обозначаваме с изтърканите от разнообразна употреба дума "народ" и "нация".

Да, човек не избира къде да се роди и е до голяма степен комично да се гордее с дела от миналото, за които няма никаква заслуга. Историята и традициите обаче са част от ритуала, който сплотява и хармонизира общността, така че, идвайки от миналото, те допринасят за нейното добро бъдеще и заедно с езика създават общ разказ, съхраняващ принадлежността на индивида към групата, независимо къде се намира той в пространството.

За разлика от раждането, по-късно в житейския си път разполагаме с богат избор от места, където да се заселим. Облагодетелствани сме да живеем в нашето време и е доста съмнително да е имало по-добри епохи като качество на живота и свобода на избора във всяко едно отношение.

Над 2 милиона наши сънародници са направили избор да живеят извън пределите на България и темата относно това дали те имат право на избор кой да управлява страната е сред най-важните и обсъждани в последния месец.

Кратката ретроспекция на отношението към нашата диаспора показва, че през първите 23 години от т. нар. "преход" на практика всички политически партии се надпреварваха да говорят за това как да спрем процеса на емиграция и да стимулираме завръщането на българите в чужбина. Друг е въпросът за волята и за ефективността на предприетите действия, но това не е темата сега.

Първите признаци на промяната в нагласата бяха видни по време на най-силните дни на протеста ДАНСwithme през лятото на 2013. Много от хората, излезли срещу назначението на Пеевски и правителството на Орешарски твърдяха, че това е последният шанс да останат в България и съвсем искрено заплашваха с емиграция. Изразът "Терминал 2" придоби символното значение на бягство от безнадеждно корумпираната и опростачена родна действителност. Този мотив изобщо не впечатли тогавашните управляващи, като някои от тях открито заявяваха, че на когото не му изнася, е свободен да си върви.

Повече от 20 години бяха нужни на политическото статукво да си признае искрено и без остатъчно лицемерие, че активни, образовани и критично мислещи (наричани още със злобен сарказъм "умни и красиви") не му трябват. Те са пречка на схемите за "усвояване" (една все по-мръсна дума в настоящия си контекст), врат си носа, където не им е работа, и се опитват да налагат някакъв контрол над институциите - най-добре да ги няма.

Така, полека-лека, този възглед спрямо емигралите и емигриращите навлезе в публичното пространство като легитимна гледна точка, наред с други постижения на пропагандата като оспорването на европейската принадлежност на България и внедряването в съзнанието и речника на средностатистическия тъпанар лабораторно създадени понятия като "соросоиди", "кръг Капитал" и т.н. Все едно БСП и кабинетът Орешарски не са падали от власт.

Върхът в творчеството по отношение на българите в чужбина обаче се оказа опитът за ограничаването на правото им на вот чрез промените в Изборния кодекс и вменяването на вина у емигрантите, че не са останали тук. Донякъде изненадващо, инициатори се оказаха именно политици, кичещи се с етикет "националисти". И недотам изненадващо, като ги знаем какви точно националисти са.

За мен национализмът (по-чувствителните в диаметрално противоположния спектър са свободни да заменят думичката от латински произход с гръцката "патриотизъм" или българското "родолюбие") започва от това в личен план да не си хвърляш фаса на улицата и в колективен да допринесеш България да бъде място за по-щастлив, справедлив и перспективен живот.

И ако отново минем от макро на микрониво, да смениш изгнилите тръби, да боядисаш стените, да измиеш прозорците, да минеш с прахосмукачката и да си подредиш стаята. Защото ако не го направиш, не е чудно, че никой не иска да живее с теб или дори да ти идва на гости.

Тези необходими промени би трябвало да са доста лесни за осъществяване, когато участваш във властта. Странно е, че например състоянието на съдебната система, което е предпоставка за всички беди на България, не е кауза за националистите, ами за група демонизирани от тях хора, протестиращи отвън, пред прозорците на Народното събрание.

Странно е, че стъпкването на частната инициатива с всички средства на държавната машина не е проблем за националистите.

Още по-странно е, че опазването на природата също не фигурира в техните приоритети или поне не сме чули за това. Нима любовта към родината не включва този компонент? Само че в защита на Пирин, Витоша и малкото останали диви плажове скачат други хора, смятани от правоверния националист за маргинали и хипита.

А най-странното е, че по време на първото участие на националистически формации във властта от 15 години насам, институциите работят най-зле с българите от близката чужбина и на наследници на родове на македонски комити им се отказва гражданство! Вместо тази процедура да бъде извършена с еднократен акт за македонските и бесарабските българи, което е близко до ума и не носи негативи, а само ползи!

Само че "националистите" предпочитат да се занимават със сеене на ненавист спрямо гейове, турци, цигани, бежанци, а отскоро и "протестъри" и емигрирали сънародници.

А национализмът без кавички е любов, той не е омраза. Когато си татуираш Васил Левски и до него пречупен кръст, това не е просто невежество, ами е предателство - към своята общност и към историята й. Ако смяташ руската империя (в която и да е била от формите й) за голям брат - също.

Както е предателство опитът да се усложни гласуването на емигрантите и да се отдалечат те от корените им под благовиден предлог, че така щели да намалеят гласовете от Турция. Ще намалеят дръжки - нали ще дойдат с автобус и пак ще гласуват.

Това не е истинският мотив за промените - просто откакто Атака стана официално руска партия, а белият бродник се самоуби политически с надрусани изпълнения, уж по-нормалните "националисти" прихванаха реториката, която ги прави скачени съдове, взаимно мобилизиращи електората си, с ДПС и производните.

Проблемът не е в национализма, а в провъзгласилите се за негови говорители. Заради такива националисти "национализъм" минава за мръсна дума. Но те не са националисти - те са рожби на комунистическата Държавна сигурност или просто тарикати, виреещи в мътни води. Хранят се с невежество и омраза и увличат жертвите на прехода и съсипаното образование, които имат нужда да им се посочи враг, за да оправдаят собствения си неуспех.

Националисти сме другите, дори и много от нас да не се са съгласни с думата.

Националисти сме тези, които искаме угоени корумпирани прокурори в раирана пижама, за да заработи най-сетне правосъдието и много политици да ги последват.

Националисти сме тези, които искаме децата ни да могат да видят това, което е останало от природната красота от нашето детство.

Националисти сме тези, които искаме хората с картонче от ДС да не могат да заемат ръководни длъжности в държавни институции.

Националисти сме тези, които искаме свобода за малкия бизнес, създаващ средна класа от "умни и красиви", активни граждани, търсещи своите права.

Националисти сме тези, които искаме е-България с електронно гласуване и бърза и лесна електронна администрация.

Националисти сме тези, които знаем, че България е в сърцето, независимо къде по света се намираш.