Колко пъти, докато си се придвижвал из София и си държал телефона в ръка, за да можеш да се ориентираш с картата, си се замислял за кварталите, през които минаваш и какво всъщност крият те? Ако си задаваш този въпрос чак сега, няма нужда да се мъчиш да намериш отговор, защото ще се погрижим да те запознаем с кварталите на столицата отблизо и да те убедим да ги посетиш, ако все още не си - гарантираме ти, всеки един от тях си заслужава. Заедно ще извърнем погледа си към всички онези столични квартали, които носят гръмки, запомнящи се имена и придават различен облик на четирите посоки на света, пречупени през софийската призма.
Левски е най-североизточният квартал на София, носещ името на Апостола. Левски е един от сравнително новите столични квартали и се дели на на няколко части - "В", "Г" и Старата част. За разлика обаче от секторите на националния стадион, тук разделението става на база на архитектурата. Докато в първите две части на квартала преобладават предимно високи блокове, в третата постройките са ниски къщи. Интересен факт е, че същесвуват още две зони - Левски-А и Левски-Б, но те не са обозначени на картата. Така че, ако ти се наложи да ходиш там, знай, че Google Maps няма да знае как да те упъти. Но пък ако не успееш да се оправиш сам и решиш да поемеш на юг, ще стигнеш до един друг квартал - Редута.
Той е един от онези квартали, които хем са близо до центъра, хем всъщност са достатъчно отдалечени от него, така че да ти е спокойно и тихо. През 1856 година, непосредствено след Кримската война,в него е построен форт с батарея с цел отбраняване на София. А и самото име на Редута идва от турската дума "табия", която в превод на български се превежда като "военен форт". В началото на ХХ век този квартал е представлявал обширен хълм с много ливади, скоро след това обаче започва да се заселва, построяват се блокове и постепенно добива вида, който има и до днес. Интересен факт за квартала е, че под самия него се намира огромен бункер. Той е бил използван за последно при бомбардировките през Втората световна война. Така че следващият път, когато имаш път към Редута, се сети за това и че всъщност, слизайки под квартала, можеш да избегнеш задръстванията по улиците. Но за всеки случай, преди да се спуснеш на територията на бункера, си вземи едно фенерче - все пак подземията не са били използвани от има-няма 70 години.
Непосредствено до Редута се намира един друг що-годе централен квартал - Яворов, който е смятан за първия жилищен комплекс в столицата.
Безмислено е да се казва откъде идва името му, защото то само говори за себе си, но пък нещо, което си заслужава да бъде споменато е, че се дели на Долен и Горен Яворов. Застрояването на квартала започва през ранните социалистически години и приключва около 60-те. Освен че в жилищния комплекс има множество зелени междублокови пространства и просторни апартаменти, там се намира и една много важна за държавата институция. Не, спокойно, циркът не се е преместил там - още си е в парламента, става въпрос за Министерството на външните работи. В квартала се намира още и домът на обичаният български писател Йордан Йовков, който прекарва последните години от живота си именно там.
Точно над квартал Яворов се намира един комплекс, криещ в името си същински природен феномен. Хем е водоем, хем е пресъхнал - що е то? Ами, квартал Сухата река.
Този жилищен комплекс, носещ такова противоречие в името си, което незнайно откъде е придобил, е един от онези квартали на столицата, в които, попаднал веднъж, не ти е нужно да излизаш от тях, ако ти потрябва нещо. Има си всичко от А до Я - няколко детски градини и училища; пазар; парк; обширни пространства между блоковете; в него се намира стадион "Георги Аспарухов", а до центъра се стига за броени минути, дори при задръстване. Нещото, което обаче със сигурност няма как да правиш на територията на квартала е да ловиш риба, защото реката все пак е пресъхнала.
Точно от другата страна на любимият на толкова много футболни запалянковци стадион "Герена" пък се намира квартал Хаджи Димитър.
Гръмкото му име веднага те кара да се сетиш за българския войвода Хаджи Димитър или пък за посветеното на него произведение на Ботев, но, стъпвайки в самия жилищен комплекс, всички тези асоциации внезапно изчезват. Кварталът е един от най-старите в столицата, а през него скоро предстои да бъде изграден и третия лъч на софийското метро. Архитектурата на Хаджи Димитър е една невероятна смесица от ново и старо; ниски къщички и 16-етажни блокове; обширни асфалтирани терени и зелени полянки, покрити с изпопадали джанки. А по средата на тази мозайка, точно в центъра на квартала, се намира паметника на Хаджи Димитър. Той по цял ден и цяла нощ наблюдава случващото се около него и ако можеше да стане и да си тръгне със сигурност би го направил. Ами, разбираемо - нито е в Балкана, нито около него има диви животни, както е описано в одата на Ботев. Има обаче тесни малки улички, по които се разхождат футболни фенове, въоръжени така сякаш са от четата на Караджата и ако едно време е имало такива,може би сме щели да се освободим от Турското робство и сами. Нищо де, важното е, че поне днес съвременните ни четници са стабилно въоръжени - метални тръби, вместо саби; димки, вместо гранати и ножове и боксове, вместо револвери. С времето явно всичко се променя - става по-примитивно.
Автор: Лиляна Гелев
Коментари