По улиците прашни на La Habana Vieja се спусни и с танцова стъпка напред продължи.
С багри най - прекрасни се премени и сърцето си широко отвори.
Любовта на всякъде витае и нежно с музика ще те омае.
Тъй унесен в ритъма чудесен, бавно се отпусни и с цялото си съзнание звуците възвишени усети.
Бавно с тях се насити и през колониалните епохи прелети.
Вдишай дълбоко всеки следващ тон…тон след тон, такт след такт, сон след сон.
С безвремието се сприятели и с ром жаждата си утоли.
Така опиянен от салсата неусетно ще бъдеш ти пленен и с истории чудати обграден.
По Сан Лазаро продължи и към Малекон плавно се спусни.
С душата си широко прогледни и тази красота поеми.
Погледът си напред впери и на марлините широко се усмихни.
След това плавно клепачи притвори и нежните капки върху кожата си усети.
Не, това не са сълзи! Това всички онези разбити в Малекон вълни, привлечени от изгубените, бедни, човешки души.
След това, глава в страни отметни и Папа Хемингуей в далечината съзри.
Бавно към него се приближи и приятел добър му бъди, защото той тайни тихо ще ти прошепти.
От разказите му богати ще бъдеш озарен и в тайните му просветен.
И там нейде, гордо Насионал ще стои, в очакване да те приюти.
Потайности хиляди иска да ти сподели и дълбоко в тях да те потопи.
Във времена изящни ще те пренесе и с Le Parisien ще заблести, в опит да те заслепи.
Автор: Елена Лазарова
Виж как можеш да спечелиш двоен билет за Postmodern Jukebox.
Коментари