Вече сме към края на ноември - първите снежинки посипаха веждите ни още през октомври, но за втора серия сняг няма и намек. Затова само хвърляме по един любовен поглед на ските в килера и жадно дебнем голямата пудра, а онзи ден даже палнахме до „Алеко", за да видим на място каква е хавата.
И хавата е такава, че кабинките на Симеоновския лифт само се поклащат уморено, без да шават и сантиметър напред - колкото и да разпитвахме, никой не можа да ни каже кога ще ги пуснат. Положението е същото и при „Бай Кръстьо", така че единственият начин да се добереш до горе си остава собствената машина или митологичният автобус шейсе и шест (или шейсе и пеш, както му викаме ние), който пърпори два пъти дневно - веднъж сутрин и веднъж вечер.
В хижата налетяхме на бесен ремонт, но - спокойно - на последните мацвания с четката от него. Остава да се довърши столовата, но всичко нагоре е абсолютно парфе - дограмите са сменени, леглата са оправени, а в баните по етажите са се появили едни много секси душ кабинки, които познай на какво ни наведоха.
Вече из цялата хижа не се пуши заради най-малките туристи и единственият дим идва от запалената камина, пред която (ако си чак такъв ърбън абстинент) да си разцъкаш фейсбука, щото има WiFi като пушка. Минахме на шус и през ски гардероба: от щраймерите до щеките - всичко в него е Rossignol и Atomic, а за бордърите са заредени дъски и обувки на Burton, карани един-единствен сезон.
След като излязохме от „Алеко", тръгнахме по нишката на един много лек аромат от вкусна манджа - само бяхме чували, че в планинската база на дружество Мотен (тази с въжената градина) вече се вихрят специалистите в кетъринга Famous Food и дори си я наричат Гостоприемница Мотен. Оказа се точно така.
В нея обаче не са опънати някакви шведски маси, а тъкмо напротив - обстановката е като в истински заслон, но пипнат с модерна ръка; изглежда миниатюрно и някак алпийско, въпреки че събира петдесетина човека. Посрещнаха ни от вратата с чаша чай, бран из шубраците на планината, след което ни съсипаха с компактно, но силно меню, в което кебапчето и кюфтето не са царе, а доверени пажове.
Но баш гордостта на собствениците е чобанската наложена пържола (7.80 лв. за 200 г), която всъщност е овча, идва от велинградска ферма и май в софийско другаде не я сервират. (Само да кажем, че е доста вкусна и си струва усилието, нищо че жилите леко се опънаха на ножа.)
По-нататък се редят интернационални ястия като тиквената кремсупа по австрийска рецепта, в която дори олиото е от алпийската държава. Аристократът пък ще вдигне една доволна вежда пред овчарския пай (или shepherd's pie, но в случая по-скоро cottage pie, защото е с кълцано телешко) а ла този, който въртят в Шотландия - личният ни фаворит, макар и не точно класически. В него усетихме един тънък вкус на бяло вино, който обаче изключително добре се връзва с цялото оформление от картофено пюре и чист британски чедър, така че всичко е наред.
За почитателите на немската кухня добре ще им дойде крехкият шпикован джолан по берлински (11 лв., колкото и овчарският пай), а за изпечените традиционалисти - боб чорбата, домашните пържени картофи и цеденото кисело мляко със сладко от ягоди и боровинки, също брани из околностите. Последното е толкова гъсто, че ако го лепнеш на тавана, ще изкара там поне седмица, но ти не прави тая грешка, ами дълбай с лъжицата и не раздувай на никого.
При положение че прекалиш със софрите, над ресторантчето те чака меко легло (всъщност 12 на брой в 3 двойни и 2 тройни стаи), идеално не само за почивка, но и за по-палави занимания. Цялата къща е отворена за пълни резервации и партита (понеже Коледата наближава), когато пък спретват меню по твое желание - с всичко, което ти душа пожелае, че дори това да е и печено прасенце.
Хижа „Алеко"
приема резервации на 02 967 11 13,
а за
базата на Мотен набери 0888 866 836
Фотография Васил Танев
Коментари