Хип, хип, ура

Ще го познаеш по големия прозорец, зад който се е сгушил сполучлив макет на умислен гълъб. Но и по графитите върху фасадата на старата къща, стратегически заела ъгъла на „Княз Борис I" и „Цар Симеон". Галерията скоро ще навърши година и вече е нещо като паник стая за независими артисти, които бягат от комерса с 200 км/ч. Помещението е с високи тавани и доста просторно, а мебелите, макар и малко, веднага правят впечатление. Собственичката Десислава Панчева (с диплома за фотограф от италианския Istituto Europeo di Design) и Андрей Йонов (самоук дизайнер) са събрали оттук оттам стари столове, на които вдъхват нов живот, а други от тях, като пейката на колела и масичката с метални крака, сами сглобяват от дървени талпи.

hip-hip-5_1147

В момента по стените са графитите на Борис Праматаров от серията Tormentor, в които художникът черно на бяло си казва всичко за стажа, изкарал през 2011-а в пренаселена Южна Корея (не случайно и някои от работите му ще се пръснат от хора), където прекарва четири месеца в колеж, заобиколен само от корейки. Експозицията продължава до 9 март (петък), а за тези, които я пропуснат, има утешителна награда - каталог с въпросните картини плюс няколко непоказвани (жест от страна на галерията, който няма да е изключение). След Праматаров издателят и художник Митко Митков, който от години живее в Хамбург, ще се завърти в ателието за два дни, за да демонстрира и сподели как с двете си ръце произвежда всяко от лимитираните албуми с фотографии под шапката на издателство 1%ofONEVerlag. Човекът е като шесторъкия Шива: реди ситата с букви за печата, после сгъва и лепи кориците плюс вътрешните страници - Haute couture отвсякъде. Сто процента ще видим и някои от творенията му, а дотогава не ни остава друго, освен да изплакнем очи по дигиталните им версии. Кой е следващият гост още не е ясно, но със сигурност ще е свързан с поредната Sofia Design Week през юни.

hip-hip-2_1174

А сега за читалнята в дъното на галерията: повечето книги тук са на независими чужди и наши артисти, които се занимават с визуални изкуства. Лошата новина е, че албумите не се продават, а добрата - че и това ще стане, щом тръгне виртуалната книжарница на ателието. Другото, което ги прави така ценни, е, че излизат в ограничени бройки, което вдига до небето колекционерската им стойност. Последното попълнение е дебютната стихосбирка Асфодел на Калоян Праматаров с илюстрации на брат му Борис Праматаров. Авторът е археолог по образование и това донякъде обяснява коктейла от градска реалност и митология в поезията му. Комиксът Ко-Миксер е другото родно попадение, в което преброихме осем различни истории, илюстровани от Деница Христова, Милена Симеонова, Славена Симеонова и Ива Груева - и трите студентки в НБУ. А като заговорихме за комикси, се сетихме и за поредицата Dylan Dog на италианския писател и журналист Тициано Склави, по която миналата година излезе едноименният филм на режисьора Кевин Мънроу - същият стои и зад Костенурките Нинджа. Но всъщност книгите на корейската онлайн галерия SSE Project ни взеха акъла - особено заглавията Body Snatcher, Alef или Hello, Sunshine!.
За една бройка щяхме да пропуснем годишното издание Nothing to See Here на миланската академия NABA и фондацията FORMA, което пък показва нещата на най-добрите магистри по визуални изкуства. С две думи - уникална библиотека.