От няколко години насам е наистина престижно да бъдеш new age. Без значение дали изобщо знаеш какво значи това, ти си убеден, че трябва да си такъв, ако не искаш да те вземат за сухар, демоде или младеж с пенсионерска душа.
Характерното за new age людете е, че непрекъснато парадират с това и ужасно се дразнят на всякаква форма на носталгия по нещата от 80-те или 90-те. За тях няма преди и след, а само тук и сега. Всъщност подобно качество би било доста позитивно, ако не ти го натрапват 24/7.
Да си модерен, не е просто позиция, а начин на живот и призвание. Необходимост да си в крак с времето. Обикновено такива персони се вдъхновяват от съвременната проза и поезия ( макар и не винаги да я разбират), но по-често от американските сериали. Особено от онези, които представят безразборните забивки като висш духовен опит, кифленските номера като проява на силен характер и възхода на кариерата за сметка на плачевния личен живот.
По някакъв много нелеп начин те винаги са в готовност да съпоставят личните си истории и преживявания с тези на някой филмов герой. Разбират ужасно много от психология, философия и изкуство. Но само ако са new age, разбира се. Всички друго (било то статия, книга, песен, филм или картина), което не обхваща техния супер гениален и модерен свят, се заклеймява като „не притежава нужното ниво, че да му обърнем внимание“. Трябваше да подчертаем още в началото…
New age хората са на едно такова високо ниво, граничещо с въздух под налягане.
Нерядко дори самите Кари Брадшоу и Бриджит Джоунс се превръщат в техни модели на подражание в любовния им живот и ги вдъхновяват да пишат статуси и изповеди, придружени с обилна доза тъжна музика и сладолед. А Тузара и мистър Дарси всъщност се оказват поредните обикновени мъже, към които е имало куп нереалистични очаквания.
Броят на връзките също е определящ за new age-рите. Колкото повече, толкова по-добре. После идват безкрайните оди за разделите, разводите и отворените връзки. Следва периодът „сами сме си добре“, въпреки хилядите пиянски, сълзливи вечери и отчаяните телефонни обаждания до бившите.
За модерните личности децата са досада и загуба на време и искрено се възмущават, ако видят майка с дете под 30. След това тихичко я съжаляват, чудейки се как е допуснала да се „зароби“ по този старомоден начин, вместо да си пие мартинито в някой бар, размишлявайки за живота, вселената и всичко останало.
Добрата новина е, че те нямат проблем със „заробването“. Напълно свободни са. Толкова свободни, че чак тайничко си позволяват да поплачат, прибирайки се в 3 през нощта след някой афтър маратон. Сигурно ронят сълзи от радост. Без съмнение.
Могат с часове да цитират Хорхе Букай или някоя мантра от новоизлюпените книги за себепознание, слагайки си маската на мъдри, пораснали и духовно просветлени …дотогава, докато консуматорската им егоистична природа не се пробуди. А тя пък, от своя страна, обича да спи само по няколко часа на седмица. То с тези афтъри…нормално.
Алергични са към любовта, чистите отношения и сериозните връзки…и като цяло към всякаква по-висша форма на отговорност.
Но тези ценности са отживелица, нека им се радват old school феновете.
New age общността няма нужда от спомени какво е било вчера, нито се интересува от това как всички настоящи благинки са стигнали до тях. Важното е да се живее днес. За утре не си струва да се мисли. Просто не е забавно.
Автор: Линда Николова
А тук можеш да прочетеш защо според Лиляна Гелев, Сузанита погуби пубертета
Коментари