Дали за хляб и мляко, или за традиционния седмичен пазар, ние почти ежедневно отскачаме до магазина за хранителни стоки. Голяма част от нас обичат да пазаруват и отделят необходимото за това време. За по-малка част, пазаруването е скучно и досадно занимание, крадящо от така ценното им време. Затова тези хора гледат как по-бързо да приключат с пазаруването и често се дразнят на някои от останалите посетители в супермаркета, разхождащите из търговските площи като бродещите от „Живите мъртви“. Според проведено у нас проучване, малко над 50% от българите пазаруват по списък, но само половината от тях се придържат стриктно към него. Останалите пък изобщо не са планирали какво да купят и хвърлят в количката, всичко което харесват, и което им се стори уместно.
В какъвто и да е отрязък от време посетителите в супермаркета са представителна извадка на нашето обществото. Бедни и заможни, стари и млади, мъже и жени. Някои педантично избират продуктите, четат етикетите, други грабват нещо на бързо спринтирайки към касите. Когато на пътя не се изправи някоя от долуизброените категории пазаруващи, всичко е в реда на нещата. Ако обаче човек попадне заедно с някои от тях в магазина – спукана му е работата, а пазаруването продължава повечко от нормалното.
1. Туристите
Туристите не бързат за никъде. Те имат цялото време на света. Често са подпряни(излегнати) на количката за пазаруване и бавно се придвижват през магазина. Отделят подобаващо внимание на всеки щанд, разглеждайки боб и ориз, сякаш са експонати в музея. Туристите не се вълнуват от останалите и често задръстват пътеката с количката си, по начин, по който е невъзможно разминаване, като всички останали се налага да заобикалят от друго място.
Туристът нищо не може да го бутне, дори и друг турист, препречил пътя му. На касата те често изчакват да им бъдат маркирани всички продукти и едва след това започват да ги слагат отново в количката си, забавяйки опашката максимално. Разпознаете ли ги, наредете се на друга каса.
2. Наглите
Наглите освен в магазина, са нагли във всички сфери живота. Да се държат нагло за тях е състезание. С удоволствие ще те прередят на опашката, а когато плащат с талони и сумата не е точна, ще изблъскат цялата опашката намираща се зад тях, за да натъкмят сумата до стотинка, избирайки с минути от касовата зона. И съвсем в реда на нещата си е всички да ги изчакат. Нагли са и се държат надменно с персонала. Ако на касата няма от цигарите, които искат, ще поискат касиерката да провери дори в склада на магазина за наличност.
Като за капак, когато излезеш на паркинга, виждаш, че са паркирали автомобила си почти пред врата на магазина – естествено да им е по-близо, да не са луди да ходят чак до края на паркинга. Препречили пътя на всички, които искат да влязат или излязат доволно прибират продуктите в багажниците си, а дебелите им деца подскачат около тях.
3. Прекалено любезните
Те се винаги престорено усмихнати и готови да услужат на всеки. Пускат всяка бабка на опашката да мине преди тях и всеки, който е само с един-два продукта. Естествено го правят така че целия магазин да разбере колко са благородни. И разбира се и ти да се почувстваш неудобно и да кажеш: „хайде, минете и преди мен“. Прекаленото любезните типове поздравяват и заговарят касиерката, питайки я за всякакви ненужни подробности, все едно са израснали заедно. А тя поласкана от вниманието и почувствала се значима, им разказва какво е сготвила вчера.
4. Скандалджиите
Те са в лошо настроение още откакто са отворили очи сутринта и бързат да се скарат с някого. Може и с всички. От тях струи негативна енергия. Пристъпват от крак на крак и надничат иззад теб. Ако имате лошия късмет да са зад вас на касата, те ще стоят толкова близо, че чак ще усещате дъха им. Винаги обръщат внимание на касиерката, че много са чакали и, че не всички каси са отворени. Освен това винаги имат въпроси относно заплатена от тях цена, защото на етикета е пишело друго и задължително се стига до: „извикайте управителя, искам да се оплача!“
5. Извънземните
Те не са от тук и не се знае за колко време. Не знаят колко сирене да им отмерят на щанда, дълго не могат да намерят нужните им продукти и често молят персонала за помощ. На касата забравят да си вземат торбичка и се налага да им бъде маркирана отделно. Често купуват нещо за подарък започвайки да разпитват къде е произведено, подходящо ли е за момичета на 4 годинки. Ако касиерката им каже, че не знае казват: „Ами няма ли кого да попитате!?“. Със сигурност не правят разлика между супермаркет и магазин за дрехи. На касата никога не са чули каква е сумата за плащане и питат поне по два пъти. Вадят банкнота и след това шепа стотинки, отброявайки нужните. Ако сте след тях на опашка, пригответе се за дълго чакане.
А тук можеш да прочетеш защо е важно винаги да четеш листовката
Коментари