Стоиш си най-спокойно в автобуса, мечтаейки за по-добрите бъдещи времена и си слушаш музика на слушалките. Блаженство! Изведнъж около теб настава някаква суматоха. Виждаш, че всички започват да се суетят и да бъркат по джобове и чанти. През тълпата се промъква контрольор. Кръвта ти се смразява, пулсът ускорява. Първата ти мисъл е да побегнеш, но не го правиш, защото в същия момент осъзнаваш, че няма проблем. Няма защо да бягаш от контрольора, та ти имаш карта. Всичко е наред. Отдъхваш си.
Хората работещи като контрольори в градския транспорт, определено имат една от най-недолюбваните от столичани професии. Те никога не влизат в положение и сякаш им доставя удоволствие да те глобят. Ако се замислим обаче, не вършат нищо лошо. Не те санкционират несправедливо, не те рекетират. Работата им се състои в това да упражняват контрол по редовността на пътуване в градския транспорт и те го правят. Предполагам, че повечето от вас си купуват билетче или имат карта и не би било справедливо едни да заплащат за да се возят, а други като „Бай Ганьо“, „Хитър Петър“ и „бай Мангал“ да се возят безплатно.
Но въпреки това, контрольорите не стават по-симпатични или харесвани от столичани, а появата им в превозното средство, по-скоро предизвиква неприязън.
Едва ли обаче има по-мразени хора в България от политиците! И причините за това са кристално ясни. От край време те обещават какво ли не, само и само, за да се докопат до властта. Изберат ли ги, забравят всичко обещано и започва надпревара в категорията „кой ще открадне повече“.
Да бъдеш народен представител днес е желана работа от доста хора, но в очите на останалите българи, мнението за упражняващите тази професия, е негативно. Народните избраници представляват своите избиратели от цяла България, но местоработата им - Народното събрание, е в София, така че напълно заслужено номинираме и тях като едни от най-мразените професии в столицата.
След тях в класацията се нареждат служителите, които ще наречем с общото название – държавна администрация или чиновниците. Данъчни, общинска администрация, абе изобщо всички лелки, които стоят зад гише и стриктно спазват двете най-свещени за тях неща: буквата на закона и обедната си почивка.
Чудя се обаче кое е по-неприятно? Да те върне чиновничката за нещо незначително или като излезеш от учреждението да видиш, че колата ти има скоба.
Ах, колко са бързи скобаджиите на градска мобилност. Та аз бях спрял само за 10 минутки! И данъка на колата съм си платил и винетка имам за осеяните с дупки пътища, а сега пък и да си плащам и за паркиране в центъра!
Като сме започнали със служителите от градска мобилност, следва да отбележим, че освен котрольорите и скобаджиите, в списъка с най-мразените в столицата професии са и техните колеги – паякарите. И няма нищо учудващо в това да не харесваш или дори мразиш хората, които ти бъркат в джоба, незавимо от това дали признаваш прегрешението си или не.
Въртят се само из кварталите и тормозят хората - като им вдигат колите. Карат ги на наказателен паркинг и после хем глоба, хем такса престой на паркинга, а накрая и полицая ти напише фиш за неправилно паркиране. Стотачката не ти мърда докопали те паяка! А пък ако не разбереш на време, може и повече да отиде.
И за да приключим със служителите в държавната и общинска сфера, ще дис-нем (dislike) и КАТ-аджиите. Предполагам, че никой не се учудва и няма не разбрали. Имиджът, който през годините си създадоха служителите на Пътна полиция никак не e положителен, a негативните асоциации на хората към тяхната работа никак не са учудващи.
Добър ден! Искам първо да Ви уведомя, че разговорът ни се записва, а след това да Ви предложа страшно изгодна оферта за кредитна карта, само при нас, тук и сега!
Всекидневно, десетки или стотици хора (само предполагам за броя им) въртят шайбата, за да ни направят по-щастливи, предлагайки ни хиперизгодна оферта за кредитна карта, нова услуга, какви ли не тигани и продукти за отслабване. Преди време, когато бях по-млад, по-красив и по-търпелив, изслушвах и любезно отказвах отправеното ми предложение. Сега директно удрям червената слушалка, само като надуша, че ще получа поредната СПЕЦИАЛНА оферта. Та в тая връзка награждаваме досадните приятелчета, работещи в изходящите call-центрове, с място в списъка с най-мразените професии.
И накрая, но не на последно място в списъка, са брокерите на недвижими имоти. Всички пътища водят към Рим, а в България всички пътища водят към столицата. Мало и голямо от села и паланки идва в София за по-добра работа и възнаграждение. Тук, потриващи ръце, ги очакват дошлите няколко месеца преди тях и започнали работа като брокерчета в измислени агенции за недвижими имоти, за да им предложат прекрасни апартаменти под наем в „Люлин“, „Обеля“ или „Дружба“.
Гледаш супер яката квартира, обаждаш се – никой не вдига. После ти връщат обаждане от друг телефонен номер и се оказва, че собственикът на този апартамент е в чужбина или вече е отдаден, но имат много добра, уникална оферта за теб! Само ще дадеш два наема за капаро, а като комисионната за агенцията 100% от сумата и т.н и т.н.
Коментари