Като бях малък, много обичах всяка вечер да хапвам плодове веднага след вечеря. Много обичах и ябълките, и бананите, и портокалите, и всичко цитрусово и сладко, но най-много от всичко обичах да прекарам близо петнайсет минути в това да роня нар, за да мога от чисто естетическа гледна точка да седна и да му се нарадвам в една бяла купа, а след това да започна да го ям. После сядах на дивана, пусках Friends или Sex and the City и започвах да ровя в купата, а видех ли дъното й и прилежно разпиляните червени капки от нара, вече знаех, че щастието ми беше на път да свърши. И така беше всяка вечер, докато не спрях да ям нар само и единствено от яд по него. Толкова беше вкусен, а едновременно толкова пипкав и изискващ усилия и нерви.
Снощи се обадих на една моя приятелка от гимназията. Неделя е, на следващия ден съм на работа, а наистина исках да направя нещо ползотворно, вместо да стоя и да кисна в нас. Щях да правя същото, което правех преди, докато ядох нар, просто нямаше да го правя на диван - щях да гледам Sex and the City на лаптопа в леглото. За мое щастие Елица се съгласи и след само десет минути вече бях надянал дънките, сложил една бяла тениска, удобни маратонки и напълних цялата ми раница с неща, които от самото начало знаех, че няма да ми трябват. Тръгнах, хванах си трамвая, слязох на Пиротска и двамата с Елица се хванахме под ръка и се запътихме към центъра.
По средата на пътя интуицията ми ме хвърли в спомените ми от миналото лято в Beach Bar-a на Раковска и Иван Вазов. Единственото, което си спомнях, беше, че бях с най-добрата ми приятелка Елена и две гъркини, които в последствие ми станаха и те приятелки. С Елица набързо си набелязахме маса, шмугнахме се някой да не ни я открадне и започнахме да си бъбрим за това как и на двамата ни се щеше в момента да сме на морето. Mеждувременно решихме да си вземем по едно Somersby за стартър, тъй като все още и на двамата не ни беше много ясно какво точно ни се пие. И точно когато не го очаквах - бам. Сервитьорката ме попита “ябълка, боровинка, круша или нар”.
Ама така зачудено я загледах, че направо се върнах на дивана в стария ми апартамент в Лозенец и пред мен отново стоеше празната купа от нар и още смучех лъжицата чак до онова чувство, където металът започва да ти се разгражда на молекули в устата. “Нар,” загледах я учудено, а тя кимна в съгласие. “Има Somersby с вкус на нар,” отново попитах, за да се уверя, че мацката е абсолютно сигурна в това, което ми говори. “Да, да, има. Това е новото,” каза тя и ме попита дали ще го искам. Нямаше смисъл да я бавя повече и просто поръчах две. Едно за мен, и едно за Елица.
Принципно не съм голям фен на концентрирания алкохол, затова Somersby действително винаги е било едно от нещата, на които залагам, когато искам да дам най-подходящия старт на вечерта. В основата си Somersby е толкова освежаващ и едновременно лек сайдер, че буквално можеш да го комбинираш с всякакъв друг алкохол, а резултатът няма как да не бъде удовлетворяващ, особено в горещите юлски вечери, когато просто искам да се отпусна в центъра и да се чувствам едновременно в града, но и далече от всичко.
Somersby нар наистина е изненадващо привлекателен. Балансираният вкус води автентичното усещане на нара, който чувстваш по върха на езика си, а мехурчетата ти създават едно впечатление за онзи пипкав сайдер още от първата глътка. Както самата репутация на Somersby повелява - всичко започнало от една ябълка и процеса й на ферментиране, та стига чак до нара. Няма как да не ти хареса - Somersby нар е напитката за всеки, на когото вкусовите му рецептори оперират правилно.
Та така дадох началото на Златната нишка на местата в София - отбих се в Beach Bar на Георги Раковски 106. И тя наистина започва от там, само че тепърва предстои да разберем къде точно приключва. Засега обаче знам едно - златната нишка на Somersby и коктейлите, които можеш да си забъркаш с него, нито има начало, нито има край. Барманите в Beach Bar-а най-добре ще ти го обяснят… а и ще ти направят някой коктейл междувременно, който с триста зора ще те отлепи от стола.
Разбрах го аз, разбери го и ти - удоволствието наистина си има име. Ама няма нужда да му го споменаваме. Само трябва да знаем, че започва с една ябълка, та стига чак до един нар. На бар с нар. Какво по-яко?
Христо Станчев
Коментари