РЕДАКТОРСКА БЕЛЕЖКА: За всички подпалени националистически задници: снимката корица не е истинска, фалшива е, но все пак е приложима. Ако нямахме чувство за хумор, и тази трагедия щяхме да я преживеем много, много навътре. Ама ни очакват още много, бе, хора. Как да си го позволим? Коментар на Никола Ненков.
Христо Станчев
Новата игра, която играят журналистите, явно се казва “с колко различни имена можем да наречем нацистите, преди всъщност да си признаем, че са нацисти”.
В Шарлотсвил, Вирджиния, се състоя терористичен акт: по време на фашистки протест автомобил се вряза в група контрапротестиращи. Ситуацията наподобява тази в Берлин от миналата зима, когато камион се вряза в коледен базар, но докато тогава думи като “атентат” и “терорист” заляха читателите, сега атаката се нарича “сблъсък” или “трагедия”.
Една жена е загинала в резултат от “насилието от много страни”, както го нарича Тръмп в последния си пост в туитър. Ако атентаторът беше я черен, я мюсолманин, реториката със сигурност щеше да бъде различна. Президентът щеше да oсъди деянието, да бъде остър и критикуващ. Сега единственото, което има да отправи са “най-добри пожелания” към наранените по време на протестите. Сякаш са далечен познат, на когото пишеш картичка за рожден ден, или младоженци, на чиято сватба не си държал да бъдеш поканен. Нищо за нацистите с горящи факли по улиците. Ама картичката си я има.
Това отношение няма как да изненада когото и да било, или поне не би трябвало. Все пак, това са хора, разхождащи се със свастики и скандиращи нацистки лозунги (като един еволюирал Луковмарш?) и които не са нацисти, а “крайнодесни активисти”. Губернаторът на Вирджиния излиза със съобщение срещу тях - той все пак има гръбнак и ги нарича нацисти - и медиите публикуват новина за “алтернативната десница”. Откъде накъде?
Откъде? Ами, от същото място, от където дойдоха политици като Льо Пен във Франция и Вилдерс в Холандия; накратко, домино ефектът на популизма, роден от страх и лъжи. Достатъчен е и само фактът, че все пак Доналд Тръмп е президент на Щатите. За електорат, който избра лидер, основал кампанията си на фашизъм и радикализъм, може само да се очаква, че рано или късно ще стигне до нацистики митинг без особена съпротива от властите. Да, в щата бе обявено извънредно положение, но нека го сравним с извънредното положение, породено от протестите в Шарлот, Северна Каролина, края на 2016 година.
Тогава протестите бяха заради убийството на невинно младо (но черно) момче от полицай; сега са породени от премахването на статуята на военноначалник от времето на Конфедерацията. Тогава полицията постепенно започна да прилича на армия и вместо да защитава мирните демонстратори, се бореше срещу тях и ги затварше; сега, полицията е толкова… ларж към демонстраторите, че се стигна до този терористичен акт. Тогава, президентът осъди движението Black Lives Matter за отрицателно време. Сега, дори не смее да назове мотивите или идеологията, седяща зад терориста. Разликата? Протестиращите. В Шарлот демонстраторите бяха предимно черни. Привилегията да протестираш с факли и оръжия е само една от многото, която имат белите хора в Америка, а и по света.
А накъде? Не на добре. Напреженията само ще се покачват, докато някой не си свали розовите очила и не осъзнае, че всички тези “крайно-” или “алтернативнодесни” движения са нищо повече от нацизъм.
И, да, наистина новата игра, която играят журналистите, явно се казва “с колко различни имена можем да наречем нацистите, преди всъщност да си признаем, че са нацисти”. Вече го казах, ама искам да го повторя.
Автор: Никола Ненков
Коментари