РЕДАКТОРСКА БЕЛЕЖКА: чети без мярка е просто една от онези свежи идеи, които ти хрумват, когато свободното време ти е дошло в повече. Е, тъй като миналата седмица моето свободно време дойде малко в повече, реших да се допитам до някои от хората в редакцията ни, за да ми разкажат за любимите им книги. А те взеха, че го направиха, та чак и мен убедиха да драсна един ноут. Приятно четене.
Христо Станчев
Кой: Деница Райкова
Какво: Главен редактор @ Expert
Чете: Ема, Джейн Остин
След няколко тежки съвременни романа реших да наваксам с класика, която няма да остави горчив послевкус в ума ми. Харесвам други книги на Остин, но все не стигах до тази, която според мнозина е най-добрата ѝ. Склонна съм да се съглася. Интересни са по-скоро героите, не толкова историята. Елегантна книга, малко предвидима, но успешно ме пренесе в епохата си.
Кой: Йоана Николаева
Какво: Автор @ Sofia Live
Чете: Тес от рода Д’Ърбървил, Томас Харди
След цяла година четене на българска класика реших да пробвам нещо от английската литература. И ето ти как прочетох прекрасната Тес от рода Д’Ърбървил на Томас Харди. Ей така, на един дъх, пленена от необикновената история на младото селско момиче, в чието родословно дърво присъства аристократична кръв - за съжаление, не е историята за Пепеляшка, а за една опетнена девойка, която трябва да се бори, за да докаже силата на своя характер. Може би не е най-подходящата книга за лятото, но пък за сметка на това би била доста поучителна. Така че седни с чаша студен чай и се пренеси във Викторианска Англия с това вълнуващо четиво.
Кой: Румен Скрински
Какво: Редактор @ Actualno
Чете: На западния фронт нищо ново, Ерих Мария Ремарк
В момента чета На Западния фронт нищо ново на Ерих Мария Ремарк. В тази книга има всичко, което човек трябва да разбере за Първата световна война, за войната по принцип. След La Belle Epoque (Бялата епоха) светът изживява най-големия ужас в новата си история. Войната краде съдби, превръща личността в разпадаща се нищожност, а съществуването на фронта - изгубено време преди смъртта. Дълбок разказ за смисъла на човешкото - това е за мен романът на Ремарк.
Кой: Таня Мацева (също Шумацер, понякога кара много бързо)
Какво: Маркетинг директор @ WebGround
Чете: Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна, Юнас Юнасон
Невероятно забавна и развлекателна книга, която ме накара да се замисля над живота; без приключения, само ежедневни задачи. Именно затова реших да търся възможности да се забавлявам и аз, точно както и Стогодишния старец. Задължително четиво и се чете на един дъх, защото искаш с всяка история на стареца да разгръщаш и разгръщаш страниците, за да разбереш какво ли ще му се случи.
Кой: Лиляна Гелев
Какво: Автор @ Sofia Live
Чете: Неограничена власт, Антъни Робинс
Всяка книга е богатство, но тази е и сила. Представя механизми и методи за това как да се самоусъвършенстваме и по този начин да поемем абсолютен контрол над живота си. Книгата ни учи на това как да контролираме самите себе си и по този начин да влияем на хода на събитията, за да ги използваме в наша полза.
Кой: Христо Станчев
Какво: Главен редактор @ Sofia Live
Чете: Нищо, Яна Телер
Не, заглавието на книгата определено не е препратка към твърдението, че не чета. Лично аз рядко попадам на книга, която да грабне вниманието ми чак толкова, но Нищо на Яна Телер ми беше връчена от една от най-добрите ми приятелки, която има точно толкова неподправен вкус за четива, колкото е и моят. Книгата дава един нов и холистичен поглед над простотата на житието, разглежда детството на хората под един крайно нетипичен ъгъл, а и самият факт, че книгата често бива описвана като “Повелителят на мухите, само че на 21. век” говори достатъчно. Не често се намира книга, която да ни накара сами да се задълбаем в личното ни преминаване от детство към зрялост, но след като попаднах на Нищо от Яна Телер, лично аз започнах да подчертавам като луд някои от философските моменти измежду страниците.
Кой: Ивайло Александров
Какво: Заместник-главен редактор @ Sofia Live
Чете: Стрелецът, Том 1 от Тъмната кула, Стивън Кинг
Невъзможно ми е да чета само една книга. Както и с музиката - четивото зависи от настроение, ден и куп външни фактори. От година препрочитам периферните книги, свързани с поредицата Тъмната кула на Стивън Кинг. А седмица след излизането на филма, завърших и първия том от нея - Стрелецът. Обожавам съчетанието от постапокалиптична фантастика, тягостен уестърн и умелото извайване на психологията на двама от основните герои. Едновременно с това, в тон с наскорошното ми прочитане на Скандинавската митология, адаптирана от Нийл Геймън, попаднах на разкошно антикварно издание на Староисландски саги и митове, с много интересен предговор от преводача Михаил Минков. Тя е в раницата ми днес. А за моментите, когато не ми е до приказки, чета за възникването на живота и еволюцията на човешкия интелект във философски поднесената научна фактология Дракони в райската градина от Карл Сейгън.
Коментари