Така. Редя се на опашка в супермаркет в центъра на София. Това го правя в обедната почивка – знаеш как е – бързаш, гледаш си мейла, отговаряш на пропуснатите обаждания…
Всичко изглежда достатъчно добре и нормално.
Докато една баба не ме блъсна, ама яката, мина пред мен, пред момчето преди мен и застана на касата. (?!)
Седя аз гледам тъпо, чумеря се, правя глупави физиономии. Не ме кефи. Не ме кефи за пореден път да ме предрежда баба. Първите няколко пъти си спомняш за уважението към по възрастните, после си викаш „Е, хайде, аз не бързам толкова…“, след това идва момент в който вече си свикнал и не ти прави толкова много впечатление.
Е, да ама не е така. Писна ми. Събирам всичко мъжко в мен и отстъпвам от опашката и отивам до бабата. „Извинявайте, ама има опашка…“, казвам със супер нормален тон. „Ама, извинявайте, не Ви ли е срам?“ – бабата се обръща към мен.
Аз си замълчах, върнах си се на моя ред, момчето пред мен каза, че изблъскала и него. Не искам да се карам. Уважавам по-големите от мен. Винаги ще е така.
Но се замислих – еми, не не ме е срам. Работя, уча, тичам в обедната почивка до супермаркета, плащам си данъците, усмихвам се на непознати по улицата, гледам да не преча на околните, имам мечти и не си хвърлям фаса на улицата.
Не ме е срам. Ама ми писна, честно! Слушам за днешната младеж – много сме се друсали, пияници сме били, нищо не сме правили, на техните младини, какво са били правили те…
В техните младини, не е имало толкова стрес, учили са, завършвали са и са им намирали работа. НИЕ, пияниците, трябва да си я намерим, да се докажем, да работим има-няма 10 години и да можем да си позволим вече да мислим за семейство…
Не се оплаквам, но времето е друго. А, и още нещо – да седиш пред лаптопа цял ден, не е равнозначно на „тия, младите нищо не правят по цял ден“.
Напоследък, забелязвам и все повече млади хора с идеи, по-големи от малкото ни пространство. Такива, които са много далече от определението „виж го как се носи - наркоман е…“. Не сме виновни, че сме се родили в това време. Опитваме се да се приспособим по възможно най-добрия начин. Не сме за съдене. Поне не нон-стоп.
Моля Ви. Не ни е срам.
Коментари