Северната част на езерото Байкал, Русия
Това езеро се намира в северен Сибир и е най-големият вододаен източник в света. Водата в тази част на Байкал замръзва в причудливи тюркоазени цветове през зимата и предоставя гледка, която сякаш е извадена от картина. Температурите в зимния период от декември до февруари могат да стигнат до -19 градуса, но пък ако цената за това да се насладиш на красотата на езерото Байкал е да замръзнеш, то може би си заслужава.
Водопадите Куанг Си, Лаос
Те се намират в Лаос и представляват съвкупност от каскадни водопади. Има и оформени малки басейнчета, където може да се плува. Водопадът Куанг Си минава през варовикова скала, която придава на водата този наситено тюркоазен цвят. Водата лъкатуши измежду бамбукова гора и е истинско приключение да се изкачат всичките нива на водопада. Ако ти стиска да го направиш обаче - гарантирано няма да съжаляваш.
Хуакачина, Перу
Хуакачина е изкуствено създаден през 30'те години на миналия век пустинен град, скрит между огромни пясъчни дюни, само на 8 километра от град Ика в южно Перу, а неговата красота ще те плени. Мястото е построено около малко естествено езеро и е заобиколено от 160 метрови пясъчни стени. Оазисът е на около 4 часа и половина път от Лима и само на час от бреговете на Тихия океан. Погледнат отдалеч, оазисът има вид на потънало в пустинна забрава място. Всъщност, то се оказва интересна туристическа атракция и дестинация. Хуакачина има едва 115 жители, но за площта, която заема, би могло да се каже, че е гъсто населена. И този факт се дължи именно на туристите, които избират мястото за своята почивка. Ако и на теб ти харесва идеята за почивка там – направо стягай багажа, защото вече знаеш къде се намира този оазис.
Вратата към Ада, Туркменистан
Това място всъщност не е никаква врата, а гейзер, но ако човек можеше да каже как изглежда Ада, то определено би описал точно тази локация. Вратата към Ада представлява горящ басейн от лава в туркменистанската пустиня Каракум, а за да отидеш там трябва наистина да си падаш по огъня, защото той е навсякъде. Накъдето и да погледнеш единственото, което можеш да видиш е с червено-жълт цвят и отделящо много голямо количество топлина. Така че, ако вратата към света на дявола те е пленила и искаш да минеш през нея, те съветваме първо да помислиш дали си падаш по топлото време – защото там направо пари.
Пътят от живи плетове, Северна Ирландия
Живият плет се намира в един неповторим участък от пътя Брегаг в Ирландия, който прилича много на мистична картина, произлязла от келтската митология. Повече от триста години буковите дървета охраняват пътя от двете му страни като се извисяват над него и преплитат короните си в невероятно красива арка, където слънчевите лъчи и сенките си проправят място през вплетените клони. Този уникален път от букови дървета е създаден през 18 век от семейство Стюарт. Целта им била да направят завладяващ пейзаж, с който всеки посетител на имението им щял да се сблъска. Два века по-късно, дърветата остават прекрасна гледка и са се превърнали в едни от най-фотографираните природни феномени.
Съществуват легенда свързана с живия плет, която разказва за „Сивата дама”, която обитавала тясната лента на пътя, промъкваща се под древните букови дървета. Тя тихо се плъзгала по протежението му и изчезвала след като преминела последното дърво. Някои казват, че привидението било призракът на камериерка от съседната къща, която преди векове починала при мистериозни обстоятелства. Други вярват, че тя е изгубена душа от изоставеното гробище, погребана скришом в полето в близост до пътя. Разправя се, че в нощта на Хелоуин забравените гробове се отваряли и „Сивата дама” се присъединявала към мрачната разходка на измъчените души, които били погребвани около нея. Където и да се крие истината едно е сигурно – мястото е доста зловещо и ако си привърженик на хорър филмите, задължително трябва да се разходиш до Северна Ирландия.
Автор: Лиляна Гелев
Коментари