Мечта за връщане в България

Много хора си мечтаят да живеят в чужбина, но представата, че там е по-добре е една доста голяма заблуда... Лично аз съм израснала в чужбина - по-точно в Германия и мога да разкажа от първа ръка, че животът там не представлява чак такава мечта, каквато голяма част от българското население си мисли или по-скоро вярва.

И докато медиите бълват само суперлативи за Западна Европа, то истината, която се крие зад държави като Германия е доста далеч от реалността. Тази държава се крие зад един доста добър и дълголетен имидж, който с течение на времето, в което аз съм израснала в Германия все повече се разпада пред очите ми.

Като доста деца, прекарали живота си в чужбина, и аз винаги съм се прибирала у дома при баба и дядо по време на ваканциите. Винаги съм свързвала идванията си в България с ходене на море, разходки по планинските пътеки на Витоша, пиене на коктеили по Витошка или пък отбиване до следващия близък мол. Но най-главното винаги е било това да прекарвам ценно време със семейството ми.

Повечето хора вероятно биха приели това като доста смешно и идеализирано изказване. Но, въпреки това смея да твърдя, че винаги съм виждала България като едно страхотно място за живеене и съм се чудила защо толкова хора ми се чудят или смеят за това.

Колкото и да е странно със течение на времето все повече ми се прибира в България и въпреки това че целият ми живот се разиграва в Германия, носталгията става все по-голяма и по-голяма с времето. Копнея за хаоса в нашата изстрадала държава, шумните трамваи, бездомните животинки или пък за леко закачливо-натрапчивите нрави на хората. И дори предвид факта, че има и много други не чак толкова симпатични и невъзпитани хора, мога да кажа, че предпочитам това пред варианта пред мен да стои някакъв мълчалив, въздържан и предпазлив немец.

Благодарна съм за това че тази “елитна” държава ми е дала възможността да науча немски и да завърша училише в тяхната, меко казана невъзможна система. Но въпреки целия ми натрупан опит в Германия, системата ѝ и немците, мечтая за това някой ден да се върна не просто в България и за малко, а у дома и завинаги...

И в двете държави съм се сблъсквала с абсурдни ситуации или пък хора, но въпреки всичко човек все пак усеща къде му е мястото и къде се чувства най-добре. Наясно съм, че и в нашата държава не е лесно и имаме доста проблеми, но въпреки това, даже това е по-приемливо за мен, отколкото вечното присъствие на контрол и власт на една държава над живота ти. Защото всяко едно нещо в големи количества не води до нищо добро.

Истината е, че ако не си от там, никога не можеш да промениш произхода си и да се впишеш напълно. Въпреки това че съм израснала в Германия и знам езика, винаги ми се е натяквало по всевъзможни начини, че аз просто не съм германка и директно са ме слагали на мястото ми. Разбира се няма само негативни неща, не ме разбирайте погрешно. Добрата организация като цяло ме научи на доста неща. Опитвам се да взема най-доброто за себе си от двете държави, за да може да се получи една хубава приемлива комбинация.

Факт е, че докато човек не отиде за известно време в чужбина, никога не може да разбере, да повярва или да си представи какво е наистина да си толкова далеч от собствената си култура и държава. Трябва повече хора да се научат да ценят България и това което имаме, вместо да гледат Западна Европа и да вярват в това че има нещо като “Немската Мечта”, защото такова нещо, повярвайте ми – не същещствува.