Лято, моя мечта

Както всяка година, очаквам лятото с голямо нетърпение. Моето време за приключения, моето време за ваканция. Правя сметки и планове. Мечтая за това или онова. Тръпката идва още през скучния февруари, когато вместо да се депресирам както повечето хора, започвам да разглеждам и набелязвам дестинации. Сутрин, стоейки пред огледалото установявам, че ще трябва да поработя малко и да стопя натрупаните през зимата килца. През март вече ходя усилено на фитнес. През април вече съм наясно с плана - първо ще направя един-два плажа през юни, за да не съм съвсем като „сиренце“ за морето. После, в края на юни ще направя едно Черноморие. Нещо от рода Несебър, Слънчев бряг или Свети Влас. Там, по-близо до „Какао“. Малко е скъпо, но поне няма да има много ганьовци. Че в края на юли и през август не се търпи. А в края на юни на Слънчака е все едно си друга държава – само чужденци. Е верно, че са от тези по-неплатежоспособните, но по-добре от ганьовците във всичките им модерни форми. Говоря с приятелите, събирам компанията. Организацията е на ниво. По цяла нощ ще бъдем по клубовете, а през деня релакс на плажа.

През юли задължително всяка седмица по веднъж ще ходя на басейн. През август ще удължа някой уикенд и ще отскоча до Банско за малко по лежерна почивка. Ще взема няколко книги и ще наваксам убитите от алкохола мозъчни клетки.
През септември в Гърция – задължително. Цените са паднали достатъчно и в по-готините курорти, а времето е все още перфектно за едно Корфу или Закинтос, да кажем.

Идват май и юни, започвам да обновявам гардероба си. Трябват ми нови слънчеви очила, два-три чифта нови бански – все пак няма пак да съм със старите на снимките в Instagram! Избирам и нова плажна кърпа, слънцезащитен лосион...
В един момент започвам да се осъзнавам – парите бързо свършват, покрай всичките неща, които купих. Планираните басейни през юни отпадат, но не е проблем – скоро ще съм на морето.

А на морето... хотелът се оказва пълна дупка, а каналът в банята на нашата стая е запушен и когато някой се изкъпе, вътре става море... но не е проблем. Времето не е много хубаво, но се надяваме, че ще се оправи. И на следващия ден наистина се оправя. На плажа ни суровакат с по 10 лв. за шезлонг и 10 за чадър, но не е проблем. В заведенията е цифромания, затова ядем само закуски, дюнери и пици, но не е проблем. Като се прибера пак ще тръгна на фитнес.

След три вечери по нощните клубове обаче парите ми критично приключват, което вече си е проблем. Поне да бях забил нещо свежо, а то все дебели германки ми се лепят.

Прибирам се от морето на червено и едвам дочаквам заплата. След превода покривам „дупките“, които отворих в кредитната карта, плащам наема и сметките и придобивам една такава, по-скоро истерична, отколкото весела усмивка. Басейните отпадат. В края на юли отивам веднъж, все пак.

През август вече посъвзел се буквам един як хотел с басейн и отпрашвам за Банско. Е не е за планираните пет дни, а само за две нощувки, но все пак си е почивка.

През септември гледам златните пясъци и кристалната вода на морето в Корфу от wallpaper-а на монитора на работа и отново започвам да планирам. Но този път не почивка, а как да изкарвам повече пари така че следващата година планът да бъде изпълнен на макс.


A тук можеш да прочетеш защо трябва да вярваш в себе си