3-те най-неприятни типа продавачки

Аз определено не съм от хората, които обичат да прекарват свободното си време в мола. Aбе, изобщо шляенето по магазините ми се струва чиста загуба на време. А освен това цялата процедура по избор на подходящия аутфит, събличане, пробване, пак обличане, страшно ме изтощава. Някои познати си спестяват тези услия поръчвайки по интернет, но като знам колко трудно нещо наистина ми пасва добре, много рядко рискувам. Освен това ми е малко странно да пробвам обувки на тротоара, пред офис на куриерска фирма, както наскоро видях, че прави едно момиче. Предполагам, че не съм фен на купуването на дрехи и обувки по интернет и заради горчив опит. Лятото реших да си купя едни бански от някакъв е-магазин, рекламиращ се със спонсорирана връзка във Facebook, и все още се ядосвам на себе си като се сетя. Отвратителна материя, лошо изпълнение и несъответстващ размер.

Та колкото и да не ми се иска да ходя по магазини, сезоните се менят, дрехите се износват и се налага, да отделя един следобед за да си набавя нужното.

Отправям се към мола. Там винаги има много хора – пазаруващи или разхождащи се. Важно е навалица да се прави. Децата на хората също са там. Тичат и крещат с пълно гърло. В магазините освен дрехи, обувки и аксесоари има и продавачки. Те са оснавната движеща сила на мола или поне така си мислят. Само да отбележа, че това не са просто „продавачки“, като тези на женския пазар, а „констултант-продавачи“. Те са истинските господарки в магазина и за да си купиш нещо, ти напълно зависиш от тях.

Трябва ти някакъв размер и се осмеляваш все пак да попиташ дали го имат в склада - ако е на кеф продавачката ще провери. Ако не, троснато ще отговори, че всичко е изложено.
Ти си задължен абсолютно да си мил и хрисим, защото си на тяхна територия. В противен случай продавачката може да гледа с много лош поглед. Ако е много ядосона дори от очите и излизат лазарени лъчи които могат да те изпепелят. Затова е хубаво и ние клинетите да знаем с кого си имаме работа. Ето моите наблюдения за основните типажи продавачки, които работят в магазините в мола.

Недоволната
Тя е недоволна от живота, а това, че влизаш в магазина където тя работи, я прави още по-недоволна и раздразнителна. „Сън не са спали да дойдат в мола“ е най-честата реплика, разменена с колежката ѝ по адрес на клиентите. Сега ще пипат, ще разместват, ще пробват и на края - я си купят нещо, я не. A тя ще трябва да подрежда и оправя след тях. Недоволната е достоен наследник на продавачките с елечетата от едно време. Спомняте ли си ги? Винаги гледащи сърдито и готови да направят забележка на клиентите.

Драмата на живота и е, че никой не я оценява. Сменила е няколко магазина в различни молове, но на всякъде едно и също – парите са малко, а шефовете лоши. За клиентите да не говорим. Преди да стане продавачка емигрира за малко в Англия, ама и там нищо не става. Единият път трябваше да бере ягоди, по цял ден на колене. Не издържа много. След това пробва да чисти къщите на англичаните, ама и това се оказа че не е нейна работа. Сега си стои в магазина и гледа сърдито, с перспектива да започне работа по специалността като завърши колежа, в който учи, забележете - дистанционно.

Досадната
Тя поздравява веднага щом влезеш в магазина. Усмихната е. До тук добре. Но още преди да си започнал да разглеждаш те засипва с въпроси от рода „Какво си търсите“, „С нещо да помагаме“ и т.н. Собствениците на някои магазини така и не се научиха, че техните служители не могат да откриват нуждите на клиентите още от врата. В повечето случаи аз самият не знам какво точно търся, камо ли да обясня на друг човек. Но дори и да знаех, първо бих искал да разгледам и да се ориентирам.

Най-мразеният от „досадната“ отговор, почти всеки и дава е: „Благодаря! Само гледаме.“
След като си бил така нелюбезен да не се възползваш от услугите ѝ, тя започва да върви след теб, на крачка разстояние, през целия магазин, докато накрая не се изнервиш и си тръгнеш. Така вече доволна тя спокойно може да продължи сладкия си разговор с колежката. И така до следващия клиент.

Кифлата
Тя е абсолютна кифла и редовни качва селфита от пробната на магазина. Държи се все едно магазина е неин и работи само за удоволствие. Ще те поздрави, ако е в настроение. Ако прецени че няма да си купиш нищо, след като те огледала от глава до пети, може изобщо да не ти обърне внимание. Винаги намира какво да изшушука по твой адрес на колежката, и двете в захлас да започват да се смеят. В повечето случаи е заета с много по-важна работа от това да те обслужва, като например да мести дрехите от един щендер на друг. Ако поискаш размер, без да ти отговори ще извика към колежката: „Ела да видиш какво искат тези“.

Най-често тя има някаква малка количка с регистрационен номер започваш М, СН, ДЖМЪ или нещо подобно. С нея тя идва на работа от кватирата в Люлин или Надежда, защото е под нивото и да се вози в тролея. Нищо, че и се налага да мести колата от паркинга на мола навън, защото е безплатно само 4 часа. А и тея тъпаци от управата на мола направиха нещо и не може да си изтегли пак билет и да ползва още 4 часа. Количката ѝ естествено е на газ и струва, съвсем малко повече от телефона ѝ. Задължително има екстеншъни и учи нещо някъде. Ако я питаш трудно ще ти обясни каква точно.

Май беше нещо с маркетинг. Има си приятел, но не живеят заедно. Приятелят и е батка с брада, който гледа лошо. Мечтае си вече да се съберат да живеят заедно. Като това стане задължително ще си вземат питбул.

E, това бяха те - трите типа най-неприятни продавачки, с които можеш да се сблъскаш, докато се опитваш да си напазаруваш нещо на спокойствие... Но колкото и да ти е трудно да си сдържиш нервите, ако ти се случи някоя от тях да те обслужва, не забравяй, че може клиентът наистина винаги да има право, но все пак не можеш да започнеш да ги удряш и обиждаш - подсъдимо е.