В живота на всеки идва момент, в който е на прага на някакво прозрение, осъзнаване и равносметка.
Понякога тези три неща могат да да дойдат за секунди .
Така се случи при мен. Връхлетяха ме ненадейно и ме накараха да се събудя. Без излишни размисли и куп изчетени духовни книги.
Само преди броени дни със съпруга ми преживяхме катастрофа.
Пътувахме съвсем спокойно, сложили предпазните колани, спазвайки всички възможни правила. Бяхме в толкова добро настроение, всеки погълнат от своите ежедневни вълнения.
Всичко се случи за секунди. Излязохме внезапно от лентата на пътя, колата стана неуправляема, бутна един електрически стълб, който като по чудо падна встрани и се блъснахме с все сила в една ограда на няколко метра от него. Усетих вледеняващ ужас, който никога няма да забравя.
Не можех да извикам, нито да разбера веднага какво сме преживели. Съзнанието ми сякаш изключи. Бях почти сигурна, че старата зловеща дама с качулката е на сантиментри от мен и съпругът ми и е готова да ни придружи до незнайно измерение.Животът ми премина като на лента и се почувствах в капана на една задушаваща безтегловност. От нея ме изкара треперещия глас на моят любим.
-Жива ли си? - това бе единственото, което ме попита.
Въздухът в дробовете ми се раздвижи, аз се размърдах въпреки трудното си дишане и кимнах. И двамата бяхме оцелели. Отървахме се само с леки наранявания и неуписуем шок. Колата беше почти смляна, с разцепен на две двигател. Бавно свалихме коланите и излязохме от нея. Останалото са подробности. Телефонни обаждания, пътна помощ, полиция и разпити. По-късно научихме, че на мястото на инцидента е имало и други катастрофи, но с фатален край.
Бях благодарна, че сме останали на този свят. Непокътнати. Сякаш запазени от тайнствен ангел хранител. Всичката суета, незначителни тревоги, псевдо екзистенциални кризи и drama queen синдроми изчезнахме от същността ми така, сякаш никога не ги е имало. От този ден нататък знаех, че ще посрещам всеки ден с усмивка и ще ценя живота такъв, какъвто е. С всичките му странности и недостатъци. С всичките му изпитания и променливи нюанси.
И когато някой ми каже с мрънкащ тон: „ Писна ми от всичко, не ми се живее“, ще му отговоря: Щом си тук, значи така трябва да бъде. Животът е дар, който не бива да пропиляваме. Защото понякога стигаме до този извод по трудния начин“.
А тук можеш да прочетеш за скрития код на парфюмите
Коментари