Всеки който си мисли, че това да си в любовни отношения с някого е цветя и рози, статус „обвързан“ в социалните мрежи, маса за двама в ресторантите, спа почивки, пътувания и подаръци, жестоко се е излъгал.
Да, има ги и тези неща, но връзките са много повече от перфектни уикенди под завивките, филмче, пеещи пиленца и пламък в очите.
В една връзка няма място за его. То се преглъща. Изместват го компромисите, жертвите, дори понякога времето за себе си. Не винаги човек, който е с някого, може да си позволи всичко. Трудно е да се комбинира личен със социален живот, задължения и удоволствия. Много често, ако си с някого, ще се чувстваш раздвоен, разтроен и т.н. И това е съвсем нормално.
Много често ще трябва да си замълчаваш, дори да не искаш. Много често ще ти се налага да правиш неща, които не ти харесват или не изгаряш от желание да правиш, но се налага. Понякога в името на партньора, понякога на връзката ви.
Това да си в сериозни отношения с някого значи да се отдадеш и посветиш изцяло. Много хора смятат, че е много просто – говориш си с някого, изслушвате се, кефите си, целувате се, в леглото е супер, купони, живуркате си заедно. Абе, направо си е рахат, рай, оазис, перфектно и невероятно. Да, ама не.
Може би в началото е лесно. Има за какво да си говорите, интересно ви е да се опознаете, да научавате нови неща, да ходите на разни места заедно, да се забавлявате, да се държите за ръце, да се докосвате, да си задавате въпроси, да си разказвате истории от детството, да се виждате често и така нататък. Но както хората са казали тези пеперуди в стомаха, свитата топка, буцата в гърлото – всичко това е до време. След това става еднообразно. Е, общо казано. Разбира се, че не винаги правите едно и също, разхождате се на различни места, посещавате различни филми…
Схванахте идеята.
Когато сте толкова близки, че човека до теб те познава повече отколкото ти самия себе си, тогава е сериозно. Когато се притесняваш за още някого, освен за себе си, дори повече. Тогава е истинско. Когато ти се случи нещо и не си представяш да не споделиш именно на половинката си.
И като казах „половинка“… голяма ирония. Повечето хора в зрели връзки не търсят половинката, която ще ги допълни. Те са пораснали, големи, възрастни и рационални ментално хора. Повечето нямат нужда някой да ги допълва. Това клише с парченцето пъзел … Както и да е. Човекът до теб е много повече от просто липсващото парче. Той може да не те допълва, но осмисля ежедневието ти, клиширано, но и живота ти. Не че не можеш в повечето случаи без него, просто привързаността ти към него е толкова силна, че не искаш. Дори знаеш, че ще те боли физически, ако го няма. Дори не искаш да си представяш дните без него.
Партньорът ти е упора, мотивация, утеха, спокойствие и много, много близък човек за теб. Свикваш. Дори да няма блясък в очите, кашкавалени крака и тръпка, връзката е истинска именно след всички тези неща. Когато понякога се налага само да си мълчите, защото сте твърде уморени, когато се карате, защото сте твърде уморени, защото си лягате и заспивате веднага, защото нали .. сте твърде уморени. Или когато всеки си почива със собствените си неща, но заедно, защото сте твърде уморени.
Любовта е някъде много по-високо от това, което се говори за нея – срещите, целувките, романтиката. Те са неизменна част от нея, но според мен тя е точно това – монотонното ежедневие, но някак вече никога не си сам.
Да си в отношения с някога е отговорност, пренебрежение понякога към себе си, загриженост към друго създание. Сякаш вече живееш два живота. Интересуваш се от този на човека, с когото си, съпреживяваш трудностите и радостите с него, притесняваш се с него и т.н.
Истинската любов, обич и връзка е да дадеш от себе си част, която да знаеш, че никога няма да ти се върне. Да отделиш от собствения си хляб, от собственото си време, да жертваш егото си и да го загърбиш почти тотално.
И накрая това да си в отношения с някого значи да се гмурнеш надълбоко и смело. В първите секунди да ти се струва освежаващо, зареждащо, гмуркаш се още по-дълбоко и по-дълбоко. Ще се спъваш в подводни камъни, ще те тласкат вълните, но ще продължаваш да гониш хоризонта. Ще продължаваш да плуваш все по навътре в морето, по-надълбоко във водата. Дори понякога без да знаеш как се плува.
Автор: Евгения Тошева
А тук можеш да прочетеш 4 причини да НЕ ПЪТУВАШ с БДЖ
Коментари