Поклон към Валери Петров

Тази сутрин във Военномедицинска академия почина големият български поет, преводач, сценарист и драматург акад. Валери Петров. България ще го запомни като изключителен талант, оптимист и хуманист.

Валери Петров е роден на 22 април 1920, а първата си книга - поемата Птиците поемат на север, издава едва на 15 години. Дарил ни е с десетки стихосбирки, поеми и съчинения, оставил ни е и преводи на Шекспир, Гьоте и Джани Родари, сценарии на филми и текстове за сцена. През целия си живот е обърнат към децата и живота на младите, а в творчеството си остава вечен оптимист. И вместо да те занимаваме със сухи факти около живота му, покланяме се на един истински творец и голям човек с едно от любимите ни негови стихотворения:

На Попа

И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща,

как открито целуват се, как дрънчат на китари,
как се смеят на смешки, явно смешни за тях,
и как явно ни чувстват отчайващо стари,
допотопни животни, достойни за смях.

Но в тъмното снощи ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.

Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:
А не са ли наистина тези ­ всъщност ­ дечица
Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?

Умни, будни, такива, със каквито едва ли
би могъл да се хвали друг някой народ,
а ний какъв избор срещу туй сме им дали?
Безработица вкъщи или чужд небосвод.

Не че няма сред тях доста с бръснато теме,
и че много от тях не се боцкат с игли,
но и много ги лъже това, нашето, време
и добре е, че само ни се смеят, нали,

като биха могли... А те, виж как, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж как дръзко се мятат момчешките гриви
и как женствено в мрака блясва в миг обеца ­

очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е друг, не такъв...
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!

Фотография Иво Хаджимишев