10 вечни цитата на Валери Петров. Велики, колкото него!

В памет на великия поет, преводач и драматург, днес подбрахме част от неговата поезия. Ето 10 вечни цитата на големия Валери Петров.

1. Млади хора, на помощ елате ми

Още: 16 цитата на невероятната Коко Шанел. Десетият ще ви вдъхнови!

в една есен подобна на таз,

щом напуснат ме сетните атоми

на живеца, заложен във нас.

Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,

Още: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!

всички стихове вече да спрат.

Докажете ми с точна анализа

че е правилен вашия съд.

Из “Гореща молба”

Още: Пет най-велики цитати на Любен Каравелов. Доказват неговата гениалност!

2. “Времето на малките поети” –

тъй ще го наричат, аз си зная.

Да надсочим дните си? Къде ти!

Още: 10 велики цитата на Елин Пелин. Шестият може дори да ви разплаче!

В него сме. Съдбата ни е тая.

Из “Наше време”

3. Казва се приятел пръв,

Още: 10 цитата на Елвис Пресли. Шестият е направо смайващ!

Но защо е той такъв?

Затова че пръв полита

в огъня да те спaси, пръв,

и без да се запита

прав ли си или не си.

Пръв за теб леда пролазва,

пръв за теб пролива кръв

ето – затова се казва,

че приятелят е пръв!

Из “Песен за приятелството”

4. Спящата принцеса

сладък сън сънува

и в съня си вижда:

принцът я целува.

Времето минава,

принцът й къде е?

Спящата красавица

почва да старее.

Ей го, принцът иде.

Гледа. Отминава –

кой ще ти целува

бабичка такава!

Из “За спящата принцеса”

5. По съкращение на щата

бе уволнена радостта

и се разбъркаха нещата,

подобно есенни листа.

Не ми е хубаво и даже,

направо доста ми е зле.

Какво в утеха ще ми каже

това разкаляно поле?

Какво тез къщи с балкони,

неогласявани от смях,

таз Витоша под небосклони,

останали без чудо в тях?

Из “Тъжен миг”

6. Сбогом, мое море, сбогом, мое море!

Още топло е, още е лято,

но от час там над нас се върти, без да спре,

вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий

на различни въздушни етажи.

Сбогом мое море! Дойде време и ний

да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те: нейде встрани,

не летовищно – диво и степно,

мое синьо море от детинските дни

до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,

със заритите в пясъка котви,

със варела ръждясал, със младия мъж,

който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи

или иде във весела блуза

и вода във кесийка от найлон държи

като жива, прозрачна медуза.

Из “Сбогуване с морето”

7. И както тече си на човека живота

между три неприятности и два анекдота,

изведнъж като някаква тържествуваща нота,

като гръм от небето,

като експлозив,

от който светът

става свеж и красив –

Щастие! Щастие!

И нов, непознат,

сякаш целият град

в това чудо невиждано взима участие,

и си казваш: – До днес

как живял си ти без

щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,

той привиква със него, тъй че лека-полека

това, новото, също става стара пътека

и само нарядко

за секунда едва

поразява те споменът:

– Какво беше това

“Щастие! Щастие!”?

Из “За щастието”

8. Мисля си: значи когато

бях вчера така натъжен,

листчето с радост богато

е вече летяло към мен!

Значи така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път!!!

Из “Добрите писма”

9. Свежо. Хубаво. Приятно.

Миг на щастие небивал.

Просто ми е непонятно,

как до днес съм го проспивал!

Из “Рано сутрин”

10. Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги – литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

…

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

Из “Хвърчащите хора”