14 велики цитата на Йордан Радичков. Ще ги помним дълго!

Йордан Димитров Радичков е един от емблематичните български писатели, драматург и сценарист, който блести от миналото с неповторимия си стил на истински реализъм, рязко разграничаващ се от битовизмите на социалистическата проза. Радичковите драматични творби като „Януари” и „Суматоха” се запечатват сред най-предпочитаните на българския театър, а филмови продукции по негов сценарии, като “Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967) са сред най-ценните и оригинални произведения на българското кино.

Автор, наричан майстор на късия разказ, Радичков е писател с уникални и запомнящи се фрази. Нека си припомним някои от най-ценните цитати от неговите творби и интервюта.

* * *

Още: 14 мъдрости на Лао Дзъ. Ще ви изпълнят с вдъхновение!

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

* * *

Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави! – „Опит за летене”

Още: 10 незабравими цитата на Александър Стамболийски. Шестият ще ви изуми!

* * *

Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови! – „Домашна тетрадка”

Още: 10 безсмъртни цитата на Васил Левски. Петият е велик!

* * *

Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това! – „Ние, врабчетата”

* * *

Още: 20 мъдри мисли на Аристотел. Шестата е озадачаваща

– Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.

– А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.

– То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.

– Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.

Още: 7 мъдри мисли на Галилео Галилей - петата е напълно вярна

– Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва. – „Свирепо настроение”

* * *

Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере! – „Ние, врабчетата”

Още: 15 мъдри мисли на Конфуций - шестата е абсолютна истина

* * *

Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има. – „Суматоха”

* * *

Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.

* * *

Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! – „Ние, врабчетата”

* * *

За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.

* * *

Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!

* * *

Център на областта, в която съм се родил и главно негово селище е градът Монтана. За сто години той сменя четири пъти името си: Кутловица, Фердинанд, Михайловград, Монтана. Честата смяна на имената показва, че градът иска по някакъв начин да се скрие от себе си, без да остави следи, подобно на бягаща по снега лисица, която мете с опашка и заличава следите си. Не вярвам, че ще му се отдаде. Досега успява да заличава само имената си. — “Мюре”

* * *

Учудвам се, като видя по телевизията как някой значителен човек е посрещнат от тълпа журналисти, въоръжени до зъби със звукозаписни устройства. Те са готови да задават купища неудобни въпроси, като че главната задача на журналиста е да те пита нещо неудобно за тебе и да се учудва, че не му отговаряш! Не знам как се чувстват журналистите, особено жените. Мъжът, като по-глуповат може и да подтичва, но на жената това не й отива!

* * *

Съпругата ми например никога не ме е интервюирала, защото и да ме е питала нещо, аз си мълча. Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!… За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. Особено много дължа на съпругата си. Тя е и продължава да бъде най-добрият ми душеприказчик.