20 бързи въпроса към писателя Калин Терзийски

„Алкохол“, „Слава“, „Мислодобив. Опити.“ „Лудост“, „Има ли кой да ви обича“ са само част от книгите му, за които бърка в човешката душица и ни разказва намереното. Най-новото издание от него (с представяне на 20-ти юни, в галерия Лампион, ул. Кракра 2а, 19.00 ч.) е „Мрачният месец юли“. А ние още през юни получихме извадка от мислите му – с отговорите от Кайо на нашите 20 бързи въпроса: 

Как би обяснил работата си на първокласник?

Нищо не помня, ей Богу, от този първи клас! Струва ми се, че това с ченгелчетата и луличките и търкалцата по тетрадките с тесни и широки редове страшно ме ангажираше. Първи клас завърших с шестица, като всички, което, апропо, вкара и мене в мъчителната игра за първенство, която цял живот ни учат да играем. Виждал съм по-късно старци, които се състезават един с друг с броя на болестите си. Човешка работа! Но като че ли си спомням, че още оттогава изпитвам ужас да не би да съм тоя, който има петица, за разлика от всички; както и дълбока мъка за тези, които имат петици, а не шестици. Оттогава изпитвам състрадание към губещите. Знам какво им е... На първокласник за своята работа бих казал така: Опитвам се да опиша света такъв, какъвто го виждам и преживявам и се надявам моето описание да се хареса на много хора.

ИИ или извънземни искат да унищожат по-ненужната част от човечеството – каква полза от себе си би изтъкнал пред тях?

Никаква. Единствената полза, която има в човека, е щастието, което може да изпита в себе си. Щастливият живот е полезен живот. Докато хората вярваха в Бог, можеха да вярват и в това, че живеят заради Него. Но сега заради какво живеят? За да се размножат и умрат и децата им да се размножат и умрат и внуците им да се размножат и умрат? Звучи чудовищно. Трябва да има нещо извън кръговрата на плътта, извън цикъла на месото (както го наричам аз). Затова човек трябва да е щастлив, за да си заслужава цялото това мъчение, наречено живот. А щастието се постига чрез упорит труд и осмисляне. Мисленето също е упорит труд.

Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост?

Не бих станал военен или каквото и да било, свързано с войната.

Твой вреден навик, с който губиш битката всеки ден?

Чопленето на ноктите. Чопля кожичките на пръстите си до кръв. Това, ако се разгледа скрупульозно от психиатрична гледна точка, може да се приеме за склонност към самонараняване, тоест – аз може би съм „гранична личност“, човек с бордърлайн пърсоналити дизордър. Но това никак не ме притеснява. Един чудесен човек, мой учител в психиатрията, доцент Михов, на лекциите си казваше – във всяка една такава зала има поне двама психопати, единият от тях съм аз. Ако някой е предположил, виждайки въпроса, че отговорът ми ще е свързан с алкохола – греши. С алкохола се справям, отдавна нямам отношения с него, но с чопленето на ноктите – не.

Полезно умение, което скоро усвои?

Да уринирам в шише. Бях болен, в болница, наскоро, и там, защото бях на системи, ми се налагаше да ходя по малка нужда в шише, докато съм прикован на леглото от системите. В нашето време, в което хората живеят твърде много и предимно – болни – ето такива са полезните умения, които може да ти потрябват. Ако преди е било полезно умение да косиш с коса (което аз мога от дете) или да нацепиш дърва и да запалиш огън (което аз мога от дете) и въобще – разни такива героични и мъжествени неща, сега полезните умения са свързани с удобния ни, но крайно измъчен заради многото удобства живот.

В коя знаменитост беше влюбен като малък?

В почти всички знаменитости. Въобще – бях влюбен в самата знаменитост, в Славата. Така се казва и най-новият ми роман – „Слава“. Това беше, вероятно защото анонимността, неизвестността, това да си просто един от многото, които не предизвикват никакво силно чувство у другите – наричат това „сивата маса“ и в това има доста истина – за мен беше ужасяващо. Да си просто някакъв незабележим, неоткрояващ се…защо тогава си жив? Мъдрост било именно да живееш, без да се открояваш, да се „открояваш сам за себе си“ – глупости, това са пропагандни глупости, плява, с която да се пълнят главите на обикновените хора, за да не недоволстват: човекът е социално същество и има ужасно голяма нужда от това да се съревновава, да се издига, да изплува от масата, да не е анонимен, а знаменит! Това е една велика и горда човешка склонност. Не я одобрявам, когато приеме херостратовски облик – когато за да станеш известен и блестящ, започнеш да палиш храмове на Артемида или да убиваш хора. Като някой Наполеон. Но да си блестящ като Леонардо или неповторим като Ван Гог – това е велико.

Голяма беля, която си правил?

Целият ми живот е една огромна беля.

Мъдър съвет, който си давал?

Да се възползваш от всяка минута от живота си, да я осъзнаваш като ценност и да се радваш, че си жив.

Кое в социалните мрежи те вбесява най-лесно?

Празните, глуповати и лигави, но хиперболични („велик си!“, „прекрасна си!“) ласкателства под публикации без никаква стойност.

С какво ядене и пиене да те почерпи онзи, който иска да ти се хареса бързо?

Нещо пикантно с чесън и може би – хубава, студена бира.

Хобито, за което много би искал да имаш време?

Аз имам време за любимото си хоби – рисуването, защото съм писател и мога да си отделям, колкото поискам от времето за всичко, което ми хрумне.

Най-глупаво загубеното време от теб напоследък?

Нямам загубена минута, защото във всяка минута наблюдавам и осъзнавам – всичко около себе си и себе си (реакциите си, чувствата си, мислите, зараждащи се в мен, породени от обкръжаващото ме) и по този начин си върша работата на писател и работата си на човек: да живея.

Място или град, който наскоро се настани в сърцето ти?

Не от съвсем скоро – но – Етрополе. Как попаднах за първи път там – мисля, че имах представяне на книга. И открих този малък град, в който, като ходиш по улиците или гледаш околните планини, или тренираш с тежести в гимнастическата зала, или хапваш в някое ресторантче, или си почиваш в хубавия хотел в центъра – можеш да повярваш, че България е най-хубавото място на света.

България ще се оправи тогава, когато...

Се оправят българите. Имаме трески за дялане, не малко. Възпитанието, братя, е основата и е задължение на всеки – да възпитава и да се самовъзпитава да бъде цивилизован човек.

Като кой литературен или филмов герой би искал да поживееш за месец?

Може би като Обломов на Гончаров, но аз донякъде така си и живея – на диванчето, четейки си книжки.

Муха на стената на коя важна за теб личност би искал да си?

На себе си. Винаги ми е било интересно какво представлявам, гледан отстрани. Но всъщност – греша. Ако се погледам отстрани – така ще се намразя, че след това няма да искам да се върна в кожата си. Честно казано – не бих искал да съм муха. Ще замахне някой с вестника и току виж съм се превърнал в петно на стената.

Ако на оня свят попаднеш в Ада, с кой известен човек би искал да делиш един казан, за да ти минават малко по-леко мъките там?

Може би с Уди Алън, но ми се струва, че в Ада, в който не вярвам (освен в това, че е тук, на земята; пътували ли сте в час пик с градски транспорт?) хората са прекалено заети със собствените си страдания, за да обръщат внимание на другите. Но с умен човек с чувство за хумор винаги е по-леко.

Ако свръхсила ти обещае, че новата ти книга ще се продава толкова добре, че ще живееш спокойно и добре дълги години, но само трябва да набиеш трима човека – кои ще са те?

Зависи какъв бой. По няколко первания зад врата или напляскване по задника – ако това се брои за бой – бих взел кои да е трима – всички хора май имат нужда от това „раздвижване на кръвта“. Но за сериозен бой до кръв – никого.

Ако се преродиш в животно, кое да е то?

В себе си. Аз съм животно, все пак.

Ако беше благородник, какъв девиз би бил изписан на герба ти?

„Упоритост, но в разумни граници“