5-те най-важни песни в живота на актрисата Поли Недкова

icon
Sofialive.bg
Източник: Поли Недкова

"Наистина много се вълнувам от изкуства, а за музиката смятам, че е вероятно най-сложното от тях. Какво се случва в главите на композиторите и музикантите, как ли виждат света, как успяват да изведат наяве музика от тишината? Това са въпроси, чиито отговори, за щастие, ще останат загадка за мен. Никога не съм си спестявала музика от кой да е жанр и много обичам, когато някой интересен човек пожелае да ми пусне нещо непознато. По себе си съдя, че музиката отваря вратичка от подсъзнанието към Вселената, или поне аз така си размишлявам, и когато се върнем оттам, вече сме други".

Това заяви актрисата Поли Недкова, която прие поканата на Sofia Live да участва в рубриката ни "#Плейлистът на". Познавате я от сериала "Скъпи наследници" и YouTube канала й

Ето й 5-те парчета, за които тя твърди, че макар да не са "топ", със сигурност биха представлявали саундтрака на личния й филм и са звучали в запомнящи се моменти.

 

1. Kovacs - The Devil You Know

Винаги на първо място се сещам за Kovacs. И то не коя да е песен, а целият й албум от 2015г. - Shades of Black. Когато завършвах НАТФИЗ, преживявах една наистина страшна депресия - смесица между страх от бъдещето и процес на методично разбиване на сърце - страшен купон! Е, Шарън Ковак явно е преживявала нещо подобно, докато е работила над албума си и съвсем отговорно мога да й припиша спасяването на разсъдъка ми. В продължение на около половин година слушах САМО този албум, начело с песента The Devil You Know. Някак успяваше да катализира гнева, обидата и вината ми и да ги изкарва навън, за да се справя.


 

2. Yann Tiersen - Comptine d`un autre ete - l`apres-midi

Това е песен от един от любимите ми филми - "Невероятната съдба на Амели Пулен". Всъщност доста голяма част от плейлиста ми идва от някой филм. В случая композиторът е Ян Тиерсен, който чува музика от друго измерение. Целият саундтрах на филма е негов и в 90% от случаите, в които излизам сама навън, той звучи в слушалките ми. Докато вървя сама и си въобразявам, че това е саундтрака на живота ми, всъщност музиката ме кара да обърна внимание на всичко, което ме заобикаля. Представям си биографиите на всеки странник, с когото се размина, опитвам се да позная колко влюбени двойки са се целували върху плочката, която току що прескочих, виждам как всяко листо и тревичка се движи в точно този ритъм и понякога ме хваща страх, че може би ми липсват сетива да усетя някои от най-красивите земни неща.

 

3. 2Pac - Hail Mary

Спокойно, следващата песен ще ни извади от романтиката! Израснах с музиката на 2pac. Пътите, в които някой драматичен, мистериозен и егоцентричен младеж ми е обяснявал как самият факт, че съм от женски пол, ми пречи да разбера реално за какво се пее в Hail Mary, са толкова много, че истински ми става смешно. 2pac е феномен и се радвам, че растях сред хора, които да ме зарибят по него. И по хип-хопа в този ред на мисли, защото и досега този жанр преобладава в плейлиста ми.

 

4. Françoise Hardy - Le temps de l'amour

Тази песен просто ме кара да се смея и да танцувам! Чувствам се като на 5 годинки всеки път, като я чуя. Тя също е от филм, този път на великия Уес Андерсън. Често си мисля, че ако животът ми беше филм, той щеше да е режисьорът. Има нещо в тази песен, което изкарва най-сладката част от мен.

 

5. Lou Reed - Perfect Day

Това е най-любовната песен на света! Не знам как е възможно да е толкова изпълнена с любов и щастие и да е толкова кошмарно болезнена. Може би просто удря точно нотата, на която аз си представям, че се намира любовта. Толкова силно я усещам, че по-скоро избягвам да я слушам често, защото понякога просто нямам капацитета да я понеса.