5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко. 

Познавам много велосипедисти и се възхищавам на грандиозните им обиколко с колелото и се чудя как оцеляват в лудницата на софийския автотрафик. От време на време обаче виждам едни специални породи велосипедисти, които се смятат за по-специални от всички други участници в (и извън) движението. Специално на които ми се иска да им пъхна прът между спиците. И не само там.

1. Тротоарният състезател. Той е винаги мъж и винаги е недоволен, че има някакви хора по тротоара, които му пречат да кара толкова бързо, колкото му се иска. Оправдание винаги е липсата на велоалея на тази улица, дори да има такава на съседната. Всички са наясно, че пичът кара по тротоара нарочно, защото така и така по платното няма особен трафик и в кварталните улички по закон не се кара с повече от 30 км/ч, но тротоарният състезател просто има по-високи права от другите. 

2. Светофарният тарикат. Както добре знаем, за някои велосипедисти светофарът няма задължителна, а по-скоро пожелателна функция. Не че само за тях е така, но само те могат с лека маневра да завият на завоя покрай бордюра или директно да се качат на тротоара, за да избегнат чакането на червено. Понякога изглежда безобидно, но когато си участник в движението по платното, може би е добре да се съобразяваш с ограниченията – не само в името на своето здраве, а и за здравето на всички останали. 

3. Винаги с предимство! Ако само веднъж или два пъти ми се беше случило това, което ще споделя, щях да го приема за случайност. Но вече ми се случва повече от дузина пъти в рамките на година, значи имаме проблем. Ситуацията е следната – качвам се в превозно средство от градския транспорт (или слизам от такова) и тъй като пред спирката (между превозното средство и пътниците) минава велоалея, по нея профучава забързан про-ездач, дзънкащ да му направят път и гневно крещящ "Тука има велоалея бе!". Чудя се дали има кой да им каже на подобни прекрасни индивиди, че велоалеята не е път с предимство пред всичко и всички на света и че в такива ситуации велосипедистът следва да изчака пътниците да слязат и да се качат в превозното средство. 

4. Трик експертът. Да правиш трикове с велосипеда, като например да караш на задна гума, без ръце и т.н., е горе-долу като да правиш трикове с мотора, но далеч по-малко впечатляващо. Когато обаче го правиш по тротоара или по платното в трафика, се превръщаш в опасност за движението и накрая като се пребиеш и те прегази автобус – шофьорът ще ти е виновен. Не че същото не важи за мотористи, автомобилисти и прочие, но определено важи с пълна сила и за велосипедистите. 

5. С колелото в рейса. Като редовен пътник в градския транспорт най-обичам като завали, да се качи велосипедист с голямо колело с кални гуми. Пичът заема място за 8 души и просто НЯМА как да не окаля всички около себе си. Колкото и да се извинява обаче, на мен някак не ми е учтиво. Прогнозите за дъжд в последните години са много точни и ако знаеш, че ще те запраска – може би не тръгвай с колелото? То е последното нещо, от което имаме нужда в автобуса. И да, няма достатъчно градски транспорт, в който да можеш да се качиш с колелото, както е в Европа. И да, това е проблем на Центъра за градска мобилност, точно както е проблем липсата на удобни велоалеи, които да не пречат на движението на пешеходците и автомобилите. Това обаче не значи, че е окей да се качиш с калното си колело в дребния и и без това лесно препълващ се електробус.

И ако има един вид хора, които са по-неприятни от всички тези видове велосипедисти - това са тия с тротинетките под наем.

Автор: Георги Емилов