Аделина Каспарянова

В свободното си време търси дрехи за магазина и това много я забавлява. Обича интериорния дизайн, визуалните изкуства и може да прекарва дни в разглеждане на лога. Без да е завършила дизайн, има богато портфолио с флаери и постери. Винаги е пълна с нови идеи и се е омъжила за човек, който е като нея - "Идеите сега са двойно повече" - смее се тя. Концепцията на Стари Градски отлежава около година в главата й, преди да се захване да я осъществява - заради Radio Cafe и докато намери правилното място. Сигурна ли е, че иска нещо обаче, не му мисли много - може да стартира още на следващата седмица. Харесва й да прави неща, които имат смисъл и са важни и за другите. Лесно прощава на хората около себе си, а на своите грешки гледа философски. За бара си спомня с любов, се радва, че толкова много хора, подобно на самата нея, обикнаха мястото и се надява Стари Градски да е не по-малко важно.

Мислех си да стана абитуриентка, макар че нямах представа какво е това. Според мен това беше нещо като гимнастичка и ме радваше идеята, че ще нося трико. (смее се)
И станах предприемач - това сигурно е думата.

Заобиколена съм от музиканти.
Добрият екип е важен, защото трябва да ходиш с удоволствие на работа. Трябва да сте на едно мнение и да се разбираш с хората, с които работиш.

Вкъщи ме смятат за крокодил. (смее се)
Сред приятели минавам за човек, който нон-стоп ражда нови идеи. Те невинаги се реализират, естествено, но пък никога не свършват.

По душа съм много добра.
Винаги работя сама. Не обичам да имам съдружник.

Проблемът ми е, че постоянно се притеснявам за Йода - кучето ми. Дали му е добре, дали не е самотен.
Блокирам, когато ми падне батерията на телефона.

Грешките, надявам се, са простими.
Не може без компромиси.

Работата трябва да е част от живота ти и да не я приемаш като задължение. Трябва да те прави щастлив и да ти носи нови идеи и социални контакти. Когато между Radio Cafe и Стари Градски си останах вкъщи за известно време, през първите два-три месеца ми беше адски забавно, че няма какво да правя, но след това започнах да се побърквам.

От моята научих, че е много важно да си огранизиран, но и че не можеш да се организираш веднага - трябва да мине време, за да разбереш кое как става. Хубаво е в началото да имаш един по-голям тефтер, в който да пишеш, докато стигнеш накрая до 3-4 неща, които са задължителни.

Съревновам се с никого. Наистина - и преди, когато имах бара, никога не съм се състезавала с другите, не съм гледала каква им е програмата, кого са поканили, колко хора е имало. Не виждам смисъл от това - всеки си прави нещата така, както ги чувства. Съответно и сега не гледам какво правят останалите магазини - всеки си има своите клиенти. Те и без това са много различни един от друг - на първо място няма как да се повтарят дрехите, а и селекцията им зависи изцяло от вкуса на човека, който избира.

Не ме притесняват моловете, аз самата съм потребител и ги харесвам. Не разбирам хейта към тях. Мен не ме е срам да ходя където и да било, но когато искам нещо различно, търся магазини като моя, където мога да намеря нещо, което никой друг не притежава.

Скачам в дълбокото всеки път, когато започвам нещо ново. Никога не знам какво точно ще се случи и винаги се получава нещо много различно от това, което си представям предварително.

Успехът е удоволствие, голямо щастие, самочувствие.

Най-обичам близките ми да са около мен и да знам, че всичко е наред.

Забелязала съм, че в магазина влизат много дами. Концепцията на Стари Градски е да задоволява търсенето на клиенти с модерно мислене. Това, че идват жени на зряла възраст и си тръгват доволни, ме кара да мисля, че съм обхванала нуждите на няколко поколения.

Никога не знам къде ще съм на Нова година. Много я мразя. (смее се)

Току що разбрах, че ще ходя на ревю на BARBARA I GONGINI - дрехите й са прекрасни и се радвам, че ще мога да присъствам.

Ще ми се аз да съм измислила много от логата, които харесвам и са толкова уникална съвкупност от няколко елемента.

Или поне да се бях държала по-естествено в някои от ситуациите в живота ми до момента. Уча се.

Текст Диана Георгиева / Фотография Славея Йорданова