Адриана Андреева Димитрова

Както виждаш, „дизайн" е думичката, която се повтаря като мантра покрай Адриана. Затова и на настоящия Sofia Design Week отново е поканила няколко лектори и е взела под крилото си две изложби, на които е куратор. Със сигурност не трябва да изпускаме гърците от StudioLav, чиято експозиция може да се види в ХлеБАР. И тях Адриана си ги е намерила с много четене, както обикновено. „За да ме впечатли някой дизайнер и да го поканя, трябва да видя различен подход - към материала, към функцията или при приложението, защото това всъщност въвлича хората в диалог с дизайна. Много ме изкефи печатът за тесто на тези гърци. Той и изглежда добре, но не искам да вкарвам естетиката на преден план, защото всеки човек си има негово разбиране. Когато има и други неща покрай естетиката, тя може да бъде оставена настрана."

Печати за тесто, StudioLav

Не може да оставим настрана обаче свръхсилата, която притежава Ади. Оказа се, че тя си е парче супергерой, защото се оправя с около стотина ангажимента и две деца, намиращи се в много ситна възраст. Подходът й е един единствен и се кълне в него - тонът й не загрубява никога и по никакъв начин. Дали ще трябва да се оправя с капризите на разни артистични хора, дали ще се занимава с двете си малки дъщери, дали ще се опитва да прокара нови идеи на работното си място, които може и да не бъдат посрещнати с аплодисменти - във всяка една ситуация, в която повечето от нас изпушват, Адриана докрай запазва добрия тон.

Иска й се обаче Столична община да запази и старите надписи. Онези, дето стърчат над сградите и напомнят стабилно за соца с присъствието си. Няма да е лошо да ги светнат с един неон, след като ги обезопасят, и те да си станат пълнокръвна част от градската среда като своеобразна експозиция. Важно е да се запази духът на нашето си място, защото той ще роди автентичните идеи - тези, които светът иска да види, че изскачат точно оттук. По тази причина за поредна година Адриана приканва на форума всички професори и студенти, които се занимават с дизайн. Те трябва да са отворени за новите идеи и да не се страхуват да споделят своите. Всъщност статуквото се създава, за да бъде разбито.

Мислех си да стана две неща едновременно: готвач и следовател в полицията.
А станах журналист.

Гледам да се заобикалям със спокойни, ведри и оптимистични хора. Такива са приятелите ми. Не мога да се оплача от средата си.
Добрият екип е важен, защото не можеш да свършиш всичко сам. Ще дам пример с хората, които работят за Sofia Design Week. Те вярват в този продукт, вярват, че ще постигнат нещо. Имаме страшно много доброволци за фестивала всяка година. Това са хора, които се кефят на идеята. И когато работиш за кауза, тя обединява от самосебе си.

Моята кауза е да се реализират по-смислени проекти за градската среда, т.е. да виждаш неща, които се ползват от всички с кеф, вършат работа и създават настроение. Например платформите, които направиха Destructive Creation, или беседката им на „Патриарха" и „Ангел Кънчев", или пък някаква сграда, която, само като минеш покрай нея, ти доставя удоволствие да я гледаш, или градинка, където може да седнеш и да си изпиеш кафето, или някакъв интериор, който те зарежда.

Когато кажа, че се занимавам с дизайн и това е темата, която ме вълнува ежедневно, повечето хора смятат, че става въпрос за нещо повърхностно. Да, вярно, не спасяваш живот, не правиш операция на сърце, не произвеждаш хляб с ръцете си, но пък ако отидеш в някоя хлебарница, в която може да си купиш хляб, да си изпиеш кафето и да ти е приятно да останеш, това ти променя деня и те настройва на съвсем друга вълна.

Четох съвсем наскоро Architecture of Happiness на Ален де Бутон, когото съм обявила за най-любимия ми автор в момента, защото супермного заставам зад идеите му. И той говори точно за това: защо средата, в която живееш, оказва пряко влияние върху поведението ти и как всъщност архитектурата може да те направи по-щастлив.
По-добрата среда облагородява. Без значение от коя социална прослойка идваш.

Личният ми проблем е да успявам да съчетавам всичко, което правя, защото в момента ми е ужасно трудно да намирам време. А професионалният - понякога не ми е лесно да убедя хората срещу себе си да работят.

Работата е удоволствие и начин на живот. Аз много си я обичам.
Мисля нон стоп за нея, на мен това ми е животът. Разбира се, отделям време за семейството си и то ми е приоритет, но не мога да кажа, че работата е нещо различно от живота ми.
Обичам да работя с хора, които си обичат работата, защото ти обичаш ли си работата, намираш начин да си я свършиш. И си деен, и ти личи, че ти е хубаво, и имаш идеи...

Идеите идват, след като съм навлязла в нещата. Трябва да съм в час и да знам какви са приоритетите и тогава изскачат постоянно. Знаеш ли каква ти е целта, винаги имаш идеи как да я постигнеш.
Блокирам, когато се паникьосам, че няма да успея със сроковете. Тогава отивам на прозореца, дишам дълбоко и започвам да приоритизирам.

Много ми е трудно да казвам „Не", защото все си повтарям „Ще се справя, ще се справя", но не мога с всичко да се справя.
Правя компромиси с личния си живот и това определено не ми допада.
Скачам в дълбокото, когато вярвам, че ще се измъкна оттам. Обикновено не скачам току-така. Не съм авантюрист, не бих скочила с бънджи, не обичам да плувам в морето - трябва да знам, че има дъно под мен.

Забелязала съм, че напоследък София изглежда по-добре. Сега сигурно има доста хора, които ще ме оборят, но аз не съм софиянка, от много години живея тук и в момента градът ми харесва. Може би вече съм свикнала с него. Когато дойдох за първи път през 2002-ра, след университета, си казах, че няма да изкарам тук повече от година. Сега намирам много места, в които се чувствам добре. Тук ми е средата и въпреки че обичам страшно да пътувам, възможностите за изява и професионална реализация, за промяна, ако щете, не мисля, че ще ги намеря в някакви суперразвити държави.

Когато пристигат разни хора покрай Sofia Design Week, се опитваме да им покажем колкото се може повече неща. Задължителен е Женският пазар, защото те идват от доста лъснати страни и не се интересуват от разни арт пространства например, които за нас все още са изключение. За тях обаче не са, това им е средата. Малцина биха се изкефили, ако ги заведем, да кажем, на суши. Ще го приемат, но няма да се изкефят. Те искат да видят различното.

Никога не знам какво ще ми донесе денят. Особено когато имаш деца, отговорността е съвсем друга вече.
Ще ми се аз да бях измислила айфона.
Или поне да бях казала това, с което започва Великият Гетсби: „Почувстваш ли желание да критикуваш някого, просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти."

Изложбата на StudioLav е в ХлеБАР на „Оборище" 14 до 30 юни,
а на 25-и, пак там, ще има демонстрация с техните печати за тесто.

Най-иновативните и творчески проекти, дело на родни автори, отново селектирани от Адриана,
са в изложбата Проблясъци в ОКИ Дом на културата Средец на „Кракра" 2А

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев