Актрисата Анжела Недялкова за "Не говори. Действай. Keep Walking"

Хората, които чупят стереотипи, приемат предизвикателства и преодоляват граници, винаги са ни вдъхновявали, а и не само нас! Johnnie Walker, скоч уиски номер едно в света, приветства двама забележителни българи в компанията на Мила Йовович и Ейдриън Броуди. А именно Анжела Недялкова и Георги Тошев!

Анжела Недялкова и Георги Тошев се включват в движението “The Walkers“ като точните хора, носители на духа на Johnnie Walker, които през целият си досегашен път са доказали, че посоката за тях е само една – напред.

Точно като историята на Johnnie Walker, в животите си Анжела и Георги никога не са ходили по oтъпкани пътеки. Напротив – те са доказателството, че движението напред е това, което ни прави хората, които сме. 

Анжела е актриса, моторист, модел, студент по физика и какво ли още не – истинско вдъхновение за своето поколение и за авантюристите от всички възрасти. Тя никога не се отказва, бори се с несгодите с хъс и винаги успява да стигне до там, където е решила.

Георги е журналист, пътешественик, разказвач на истории и биограф на иконите на българската култура. Човек на действието, той е в постоянна надпревара с времето по пътя към поредното приключение. Независим и своенравен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и никога не следва отъпкани пътеки.

 Ето какво казва Анжела за предизвикателството да бъде посланик на една емблематична марка, а интервюто с Георги Тошев можете да прочетете ТУК. 

1. Участвате в кампания на Johnnie Walker със слоган “Не говори. Действай.“ Как това послание отговаря на характера Ви?

Животът винаги ме е поставял в предизвикателни ситуации, както и аз самата, и това е било основната ми мисъл – не говори, действай. Неслучайно е клише фразата “животът е твърде кратък” и тази мисъл се загнезди в съзнанието ми от крехка възраст. Няма време за приказки – трябва да се действа, за да има повече резултати и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, буквално няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш докато ти се дава този шанс.

2. Има ли изобщо нещо, което може да Ви спре? Кога е разумно според Вас човек да преосмисли посоката, която е избрал, и има ли за Вас път назад?

Само две неща могат да ме спрат – смъртта и ако залитна повече в клопката на съмненията. Само над второто имаме контрол и е добре да се възползваме, за да не се ограничаваме сами. Разумно? Когато не сме щастливи. За мен всичко е енергия, която тече като река, а реката не тече назад. Дори да се “върнем” към дадено начинание или ситуация, то никога няма да е същото като преди.

3. Преживели сте доста, но винаги сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, които сте най-горди, че сте прекрачили?

Личните си, разбира се. Това да се преодолея, независимо за каква ситуация става дума. Така се прогресира.

4. Какво Ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?

Жадна съм за живот. Искам всичко! Не мога да бъда по-буквална и искрена от това. Каквото и да става, не спирам да вървя напред, защото нямам какво да изгубя. Никой не може да отнеме онова, което нося в себе си като душевен свят и ценности. Всичко останало е преходно.

5. Имало ли е моменти, когато всички са Ви казвали, че нещо няма как да се получи, но Вие не сте се отказали и сте ги опровергали?

Случвало се е, да.

6. Кое е най-голямото Ви вдъхновение?

Фантазията ми, способността ми да се “вкарвам” в различни настроения и състояния на духа чрез нея. Музиката. Това, че каквото и да става, винаги, винаги, винаги можем да открием нещо тотално ново и да започнем ‘’наново”.

7. Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви до момента и как го преодоляхте?

Да не се разклатя от емоциите, които ме връхлитаха, да остана здраво стъпила на земята. Преодолях го като си намирах работа в свободното време, поставях си краткосрочни и дългосрочни цели (без огромно значение дали ще ги постигна – просто, за да не губя фокус), отбирах си внимателно хората около мен и се поддържах вдъхновена.

8. Заслужава ли си човек сам да проправя пътеки на места, откъдето никой не е минавал?

Абсолютно! Там е най-интересно!

9. Какво бихте казали на хората, които знаят какво искат, но се страхуват да направят първата крачка към него?

Сменете нагласата си спрямо грешките и неуспехите. Замислете се колко значими открития са направени благодарение на нечии грешки. Обърнете се към детското любопитство и просто се опитвайте да опознавате непознатите територии без да мислите за нищо друго. Ако ви е наистина интересно, то няма да имате време да отдавате голямо значение на суетата. Наслаждавайте се на процеса и бъдете с отворено съзнание за неочаквани обрати.