Алеко Желязков

Още от училище си мечтае да се занимава с 3D анимация и да прави филми, като смята, че едното е стъпка към другото. В 11-ти клас вече чиракува във водещата по това време фирма за 3D анимация и ТВ продукция. Там се запознава с хора от киносредите. Твърди, че като малък е бил много изпълнителен, гонел си нещата, но някъде по пътя организацията и упоритостта му изчезнали. Не посещава курсове или лекции, учи се  сам, в движение. Около 2000-та година започва да прави независими продукции към bTV като част от тричленен екип. Стартират с BX3M, предаване за екстремни спортове.

Покрай BX3M господин Желязков се запознава с най-различни екстремисти, включително хората от БАССЕС (Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил). По това време той вече е скиор с петнайсетгодишен стаж, който чат-пат е излизал от пистата. Иначе кара от шестгодишен.

Зимно време може да го видиш как катери със специалните си ски с вдигаща се пета Вихрен или Мусала, как цепи надолу от Дончови караули, Голям и Малък Калин или Отовица. Казва ни, че е въпрос на избор колко да ти е трудно. „Колкото са ти големи топките", обобщава Алеко и добавя скромно, че той не е от най-екстремните и предпочита да оживее.

Стигаме и до филма Следи. Той е по идея на Момчил Панайотов. Трябвало да го направят за година, но се оказва, че нямат достатъчно материал и снимането продължава две. Асоциацията застава зад проекта - с организация, с материали и с малко финансиране. От цялото това общество се намират хора, които да помогнат, като най-активно се заема Радо. Големият му принос е, че събира музика от десетина български групи и артисти за саундтрака на филма (Анимационерите, Babyface Clan, Миленита, Матакка, Млък! и „един младеж Виктор Божков, той е само на 17, но направи много хубав ремикс на парчето на Стенли „Следи" ), плюс няколко чужди групи - Jaya The Cat и Dubioza Kolectiv.

Алеко монтира цяло лято под една тента на плажа на Градина. „Абе, нещо като яйца от щастливи кокошки." След като го питаме дали филмът участва вече по фестивали, Алеко с лека усмивка ни уведомява, че всъщност той още не е съвсем довършен. И на логичното ни възклицание „е, не му ли е сега премиерата?!", отговаря с все същата усмивка: „Цяла седмица имаме..."

Като малък исках да стана повечето животни, включително и костенурка. Лъв, орел - ясно, но костенурка... Слава богу - не станах. После исках космонавт, шпионин, капитан.
И станах режисьор. Искам да правя игрални филми. И дотам ще стигнем някой ден.

Заобиколен съм от хора, които са готини. Попаднаха ми едни техники за самоусъвършенстване чрез медитация. Трябваше да визуализирам човек, когото мразя... ами не можах.
Сред приятели минавам за малко забавен, очакват от мен като си отворя устата и нещо да ги разсмивам. Също за човек на изкуството, което ми е много смешно. Тъй като на театър не съм ходил от не знам колко години.

По душа съм мързеливец. И наивник - вярвам в невъзможни неща, мечтите ми са до космоса, бедна ви е фантазията за какви работи си мечтая. И смятам да си остана такъв, докогато ми го позволяват условията.
Проблемът ми е, че съм мързеливец.

Грешките са мегдан за научаване на нови неща. Много са хубави, стига да излезеш от тях с всичките си крайници.
Скачам в дълбокото, когато има височина за скока.

Съревновавам се с времето и с конкуренцията, но философията ми е, че докато си гониш целите, трябва да си правиш кефа. Представете си го така - мечтата ти е една точка в бъдещето (което не съществува, нали, бъдещето и миналото ги няма, има само сега). Тази точка е с нула измерения, пътят към нея е с едно измерение повече. И ако този път ти е само едно драпане към тази точка, накрая не ти остава нищо. А ако си живееш добре, дори и да не стигнеш до целта, пак ти остава добро чувство от преживяното.

Успехът е да си в мир със себе си. Свързвам го с щастието, но ако си сто процента щастлив, развитието ти спира. За мен оптималният вариант е някъде между осемдесет и пет и деветдесет процента щастие.

Нещо, с което се гордея, са двата филма от периода ми на социална документалистика, единият от които се излъчи по трите национални телевизии.

Най обичам да спя.
Никога не знам какво мисли една жена.

Ще ми се аз да бях измислил онази графика, когато преди няколко години скайп спря да работи. Някой беше пуснал оригиналното им лого с трите букви по средата в друг цвят. Тогава си казах: „Ей, как пък не се сетих аз да го направя."

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев