Алекс Аксиенти и Кристи Боркан

Добре де, преувеличихме. Фонтанът е само един, но патетата са 300, а двамата на снимката са букурещките Трансформатори, много ни е драго. Наричат се StudioBASAR или Отряд за откриване и спасяване на града. Вадят си хляба като проектират сгради, извършват академични изследвания и публикуват научни трудове, водят образователни работилници. В останалото време смущават покоя и рутината на всекидневието, като въвеждат в него разни симпатични неочаквани агенти (метни едно око и на синия хамак най-горе). И всичко това пъхат под шапката „стратегическо изследване на урбанистичната динамика на съвременен Букурещ". Царе са на формулировките, ей.

Иначе, доколкото разбираме, арх. Аксиенти и арх. Боркан, и двамата на по 33, си падат по малките, прости забавления. Като например да сковат дървена плажна кабинка за преобличане, да я чучнат на колелца и да я дотъркалят през жегите до (съвсем друг) фонтан. След което да поканят всички желащи да си обуят банските гащета и да се топнат. Официалната трактовка по случая, разбира се, е „оспорваме и предизвикваме статута на обществените шадравани".

Освен към вода studioBASAR определено изпитват влечение и към палета. Случвало им се е вече да блокират с тях улица - така, както се блокира на карнавал, на революция, на зима (от неразринат сняг) или ако някой камион, превозващ евро палета се преобърне. Ироничните препратки настрана, за трите си дни съществуване тяхната Пирамида на Гаргуромин (второто име на румънския художник Артур Верона, на когото е кръстена улицата) си поживява добре като единственото място за сядане в околността, спонтанна музикална и театрална сцена, доста вървежна катерушка, наблюдателница и туристическа атракция.

Ето защо в мига в, който научихме, че отрядът идва на Sofia Architecture Week, просто се почувствахме задължени да обменим опит. И ето какво излезе.

Коя е задължителната съставка на вашите намеси, без значение от какъв характер са?
Алекс: Любопитството. Обичаме да наблюдаваме нещата от живота - малките подробности и всекидневните факти, и след това да откриваме каква е историята зад тях. Или ние да си я измислим.

Къде е най-голямата тръпка в цялата операция по „откриване и спасяване"?
Алекс: Когато се окаже, че първоначалните ни презумпции са произвели съвсем неочаквани резултати и ситуацията заживее нов живот.
Кристи: Има доста тръпка и в близките контакти с минувачи и всякакви любопитни хора, които ни бомбардират с въпроси, гардове на институции, които си мислят, че притежават прилежащата им част от града, скучаещи възрастни дами, ченгета, луди хора, коли, които паркират където им скимне, шофьори, на които целият свят им е крив, улични кучета, километри и километри кабели, виснали над града, хиляди шахти по тротоарите. И така нататък.

Случвало ли се е някоя от намесите ви да даде засечка?
Алекс: При намесите в публични пространства „успех" и „провал" не са чак толкова ясно разграничени понятия. Особено пък когато ги използваш като метод на изследване. Нашите обекти се появяват на дадено място с цел да предизвикат, да разместят, да възстановят или да изяснят съществуващите там тенденции. В този смисъл „провалът" на очакванията ни всъщност е просто част от оценката на ситуацията.

Най-важната поука, която сте си извадили от „провалите"?
Алекс: Да оставяме процеса на планиране максимално отворен и да не ни е страх, ако ситуацията не спира да се променя.
Кристи: Учим се също по-добре да идентифицираме неконфликтни локации, усвояваме техники за оцеляване в ърбън условия и постигане на примирие в конфликтните точки на града.

Коя от идеите ви до момента е предизвикала най-големи вълни?
Алекс: Нашите намеси обикновено са на микро ниво и са съобразени с мащаба на конкретния район или използването на някое публично място. The Letter Bench например успя да трансформира една алея, на която автомобилите най-безсрамно паркираха, в място за срещи. Тоест „вълните", които тази пейка предизвика, са в новопридобития навик на съседите да сядат заедно и да си приказват за бъдещето на квартала.

А най-рискованото ви начинание до момента?
Алекс: Архитектурата.

Най-готиният балкански град, в който сте били?
Алекс: Букурещ си е доста готин роден град. Перманентното състояние на несигурност дава много свобода.
Кристи: Което е вярно и за Румъния като цяло.

Каква е първата ви асоциация щом чуете думата „София"?
Лека нощ, деца и Студио Х.

Къде да отидем, ако искаме да срещнем най-яките, щури и свежи хора в Букурещ?
Алекс: Просто се разходете без карта.

Освен архитектурата, какво друго ви пали фитила?
Кристи: Аз се кефя да играя ŞTIG. Това е социална игра, изобретена от нашия добър приятел Ш.
Алекс: Аз си мечтая един ден да участвам в отбора на Румъния на Балканиадата по ŞTIG. Първо трябва да се науча де, но вече съм луд на тази тема.

На какво си играехте като малки?
Алекс: Прекарахме светлото си детство в най-мрачните години на комунизма на Чаушеску. Играехме около блока, върху техническите съоръжения в квартала, в дупките на строежите и зад магазините, край кофите за боклук с празни бутилки от мляко, олио и бира.

Кое е любимото ви занимание през лятната ваканция?
Алекс: Да се намирам около дървена маса, с пясък в обувките и сол в косата, виното да ми е на една ръка разстояние, вълните и луната да са навсякъде, а аз да си говоря с Ш. за реалната възможност в архитектурата да съществува чувство за хумор - във функцията, формата или дори само като метод на работа.
Кристи: Да се излежавам на плажа, в сянката на дърветата, и да си говоря с Ш. за бъдещето на пясъчната архитектура.

Алекс Аксиенти и Кристи Боркан ще се намесят в панела Архитектура търси общество на Sofia Architecture Week в петък (30 ноември) от 18:30 в зала 7 на НДК

Текст Елена Друмева