Александра Сърчаджиева

Събужда ме гласът на дъщеря ми. Така е вече от година (смее се).
Не излизам от вкъщи без детската чанта, памперси и мокри кърпички. Също без телефон, ключове и портмоне - непрекъснато съм в ужас, че едно от трите ми липсва. Най-често си губя телефона.

Никога не закъснявам за работа. Майка ми (покойната актриса Пепа Николова - б.р.) е казвала, че по точност се мери интелигентност. Затова съм изключително точна - приятелите ми знаят, че ако закъснея 10 минути, значи нещо е станало.
В живота си не съм направила нищо, от което да се срамувам. Всичко съм постигнала сама, на никого не съм давала пари и с никого не съм спала, за да ми се получи в тази професия.

Умирам от срам заради ситуацията в цялата ни държава. Тук непрекъснато се случва нещо, което те кара да се червиш. Затова хората бягат навън.
Съжалявам, че когато имах възможност, не се махнах. Затова ще направя всичко възможно София да не учи в тази държава и да не живее тук. (категорично) Да, и на запад сигурно е трудно, но поне знаеш защо.

Хората ми казват: „За София нещата ще се оправят". Това го слушах, като бях малка - и нищо не се е променило. Откакто се помня, все няма пари, хората все живеят бедно, пенсиите все са малки. (възмутено) Айде стига, моля ви се!
Когато бях в 11 клас, мислех да кандидатствам международни отношения. (замисля се) Що не кандидатствах - сега можех да съм евродепутат. "Евродепутатът Александра Сърчаджиева" - вижте как звучи само! (смее се) А аз кво - обикновена актриса на "Раковска"!

Дошло ми е до гуша от лицемерието и злобата на хората. От това, че всеки гледа да излъже и прецака другия за някакви нелепи неща.
Бих си признала всичко - възпитана съм да казвам истината. Лъжата, рано или късно, се разбира, дори и 20 години да минат.
Под леглото ми има чекмеджета - в едното пазя пиеси, в другото чаршафи, а в третото някакви неща на Иван.

Майка ми най-често ми повтаряше да живея достойно, за да може един ден децата ми да не се срамуват от мен.
Беше велико, когато се появи детето. Всеки ден е много по-различен и изпълнен с радост. Виждаш едно човече, което е твоето продължение и което всеки ден те изненадва с нови и нови неща. И те прави щастлив.

Искам да възпитам София като добър, силен и достоен човек. В същото време адски ме е страх, защото във времената, в които живеем, искрените хора - тези, които казват нещата, които мислят, не се ценят и се избутват на заден план. А аз много държа детето ми да бъде такова (замълчава).
Имам прекрасно семейство и нищо повече не ми трябва. Да имаш близки хора и да си здрав - това е най-важното. Когато имаш стабилен човек до себе си, можеш да направиш всичко.

Не си почивам. Тъкмо свършиха коликите на София, и започнаха зъбите. Единайсти зъб й излиза - много е зъбата (смеем се). През нощта се събужда, плаче, удря се по бузите и вика: „Не, не, не". А аз искам да се наспя. Но ето - на човек като мен, който може по 24 часа да спи, ще му се падне точно такова дете.
Мога да танцувам на всякаква музика, стига да ми е кеф и да съм с хората, които обичам. Нищо не ме притеснява. И на масата отгоре съм се качвала дори!

Попаднах в куп интересни села покрай предаването, което водя (Фермер търси жена - б.р.). Върнах се в едни времена, които са отдавна забравени - да не си заключваш вратата, съседите да дойдат по което време искат у вас, да ядат, да пият, да гледате мача заедно. Това са неща, които за съжаление, нашите деца няма да видят. Стана ми мило, носталгично, но и тъжно - сега водим идиотски живот.

Много ме плаши поколението, което е с 2-3 години по-малко от мен - те сякаш са безчувствени. Не изразяват емоции. Все едно им е. Това е доста страшно - не може да се занимаваш с тази професия и да ти е все едно. Не може да си непукист, не може да си перде, не може. (натъртва) Не може!

Българският зрител има неистова нужда от представление като Железният светилник. Това е текст от Господа даден. Темите му ни вълнуват и сега - нали искаме по-добър живот, независимост. Всеки един от нас се бори за любовта си, за целите, които преследва. Железният светилник трябва да се гледа от всеки нормален българин.

Вярвам в Господ, макар и да съм се отричала от него.
Вярата е вътре в човека. Не те прави вярващ това да ходиш в църквата и да палиш свещи. Не смятам, че като целуна ръката на попа, ще съм по-близо до Бога. А и поповете в днешно време... извинявам се, но те не знаят на сватба ли са, на погребение ли... Важното е да си приберат тарифата.

Понякога ми се е искало ей така - да щракна и да се озова в някакъв друг живот, на някакво друго място. На остров само с приятели.

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който ме впечатли, е един много стар български с Невена Коканова и Иван Андонов - Години за любов. Веднага след него гледах Момчето си отива. С Иван често си пускаме стари български ленти. А онзи ден се сетих за Малена - жесток филм, а и тя как играе!
Гледала съм няколко пъти Вампири, таласъми на Иван Андонов. Много го харесвам, но не защото майка ми играе там, а защото е голям филм.
Най-тъпият, който са ми препоръчвали, е Властелинът на пръстените - някакви изроди със сини очи ходят напред-назад. Страшно се разочаровах.

МУЗИКАТА
Харесвам българска естрада и италианска музика.
София пък много обича народни песни. Намерила съм някакъв фолклорен канал и често й го включвам. Иначе разбрах, че е добре децата да слушат класическа музика и също й пускаме. 
На живо искам да чуя Роби Уилямс и да го видя как пее "My Way". Според мен той е голям артист. Бих отишла и на концерт на Елвис, ама това няма как да стане.
Последно се впечатлих от едно 5-годишно дете, което пее оперни арии - беше доста зловещо.

КНИГИТЕ
До главата ми последно седя Железният светилник.
Обожавам и препрочитам Майсторът и Маргарита. Обичам още Елин Пелин и Йовков.

Железният светилник е на сцената на театър Българска армия този петък (9 декември)
и по-следващия вторник (20 декември)