Александър Кенанов

Сашо е на 35. И има Синдром на Даун. Със Синдром на Даун се ражда едно на всеки 700 деца по света. В София - около 30 годишно. За някои това е цяло нещастие. Но дали не говорим за деца, докоснати от Бога. Или пък сме излишно патетични - не знаем. Може би защото не са в дома ни. Не ние се грижим за тях. Не ние ги прегръщаме. Не ги познаваме дори. Не си общуваме. Вероятно не знаем и какво да им кажем. На Сашо например не знаехме какво да му кажем. Мислихме, мислихме и нищо не измислихме. Затова махнахме с ръка и тръгнахме за срещата абсолютно невъоръжени - без предварително приготвени реплики, без стратегии, без да му носим шоколадче. Щото това, със шоколадчето, е срамна работа. Стига с тия шоколади. Взехме само себе си. И диктофона - за да не пропуснем нещо. И не сбъркахме. На Сашо просто му се говореше.

С Александър Кенанов ни свърза Валентина Николова от Сдружението на родителите с деца със синдрома на Даун, която ни подшушна, че е истински шампион - участвал е в повечето специални олимпиади през последните десетина години. Запалил се по спорта от баща си, който е художник, но тренирал бягане с препятствия. Майка му е учителка по музика, а има и по-малък брат, който пък е доктор по генетика в Сингапур.
Видяхме се в офиса на БАЛИЗ - малък апартамент на ул. „Лавеле" 10, спокоен и уютен, макар и само на стотина метра от лудницата на „Стамболийски". Изпълнителният директор на асоциацията - Соня Владимирова, ни обясни, че заедно с всички тези родители ритат държавата по дебелия й гъз (не точно с тези думи) с едничката надежда - да погледне по-сериозно на хора като Сашо. „Едно дете с Даун може и никога да не проговори, ако се отглежда в държавен дом. Виждала съм техни служители, които предпочитат да си говорят с животните отвън, но не и с децата вътре", казва ни тя.

Очаквахме Александър да е притеснен. И той наистина беше, но само в началото. След 15 минути разговор за футбол, на кого по-точно сме фенове и за кой отбор никога няма да викаме, той ни дръпна към бюрото и компютъра си - за да разгледаме снимките от различните му спортни участия. Изглеждаше горд и, знаеш ли, ние също.

Какъв искаше да станеш? Нямах никакви планове.
А сега какъв си? Сега съм спортист ветеран (смее се). Преди се събирахме с приятели на по бира и си спомняхме миналото. Но напоследък не ги виждам, изгубиха се. Пия бира сам.

Нищо, другия път да ни се обадиш. Каква пиеш? Българска - Пиринско или Ариана.
А приятелка? (става тъжен) Имах една, но нея вече я няма. Почина.

(мълчим, шамаросани) Вечер къде ходиш? В квартала. Разхождам кучето - имам мителшнауцер, но тя е вече стара и нито чува, нито вижда. Само се лута в колите.
Къде живееш? Преди живеех на „Стамболийски", но сега сме в „Люлин". Добре, че има метро - благодарение на Бойко Борисов! (една от колежките се включва: Той му е голям фен!) Да, моят чичо беше подполковник в МВР и работеха заедно с Бойко. Той даже ни е вкарвал на мачове на Левски.

Ние пък с Бойко не се харесваме. Фен си на Левски ли? Това е любимият ми отбор!
А от чуждите? Манчестър Юнайтед. Но Бербатов не ми харесва особено.

Приятелите за какъв те имат? За голям спортист.
А по душа какъв си? Любовчия (тук се смеят всички). Но гаджета - не. Обичам себе си и колегите.
Добре, а те за какъв те смятат? За чистач! (някой се обажда: Саше, всички чистим). Аз само казвам, бе! Но тук сам съм си шеф и сам решавам как да съм полезен.

Какъв е най-големият успех за теб? Хората, с които работя. Да се уважават, да се обичат и никога да не се обиждат. Искам да се усмихнат и да имат души. Идва пролетта.
Направо се е затичала. Какво правиш извън офиса? Обичам да хвърлям дърва в скарата. Имаме вила до Лесков дол и там печем понякога.

Любимата ти манджа? Постни сарми и чушки, зелева супа и паниран карфиол.
А спорт? Баскетбол, нищо че белите не могат да скачат. В живота ми има много спорт, пуша само по една цигара на ден. Е, в събота - по две.
Телевизия гледаш ли? Само новините. Не ме дразнят, защото ми казват какво се случва. Понякога говорят и за БАЛИЗ, ама много рядко.

Филми? Обичам фантастика - Терминатор и Фантастичната четворка например. А като дете гледах Седморката на Блейк и Планетата на маймуните. Междузвездни войни също - и новите, и старите епизоди.
Каква музика слушаш? (категорично) Металика! Не ходих да ги гледам обаче, защото беше претъпкано. Харесвам и Майкъл Джексън.

Танцуваш ли? Да, на рок - Елвис Пресли. Понякога танцувам и хоро.
За какво мислиш, когато не си на работа? Понякога имам тъжни, а понякога и добри мисли. (става много тих) Когато оставам сам, плача по някой път.

Спокойно, и ние сме така. Ядосват ли те? Не, но когато се случи - избухвам, чупя неща. Това става само когато някой ме обижда.
Случва ли се често? (пак става тих) Да, особено като дете. Бях с дълга коса. Но пролетта идва и лястовиците пеят, и това ме прави по-щастлив.

Дай съвет - как се успокояваш? С музика, Кис особено.
Съревноваваш ли се с нещо? Не, това насила не става.
Импулсивен човек ли си? Не, но има и такива хора. Не съм от тези, които трябва да пият хапчета, за да не се бият и колят.

Какво предпочиташ - лятото или зимата? Лятото. През зимата ставам на 36 (смее се)!
С кого би искал да се срещнеш? Няма такъв, не го виждам това нещо. (много тихо) Аз съм тъп.

Ние пък щото сме много умни. Подкрепа откъде идва? От работата. Обичам хората да бъдат като мен, като всички деца. Искам всички да имат работа, това е.
Къде се чувстваш най-спокоен? (поглежда надолу) Тук.

Останалите хора пренебрежителни ли са? Няма какво да направя. Като малък всички ме биеха за пари и това ме натъжаваше.
Кога ще си най-щастлив? Ако пътувам в чужбина, но за кеф, не като състезател.

Къде? Ще започна от вилата. Вижте, аз не съм богат. Някои хора казват: „Каква е тази България?" Никаква не е, но не бих живял извън нея.
Какво научи от работата? Хигиена. Да си чистя бюрото и всичко около мен. Вкъщи също е така. Сам си готвя, мета и мия. Винаги съм бил добър тук. Някои казват, че вече съм мъж.

Има ли нещо, което би искал да бъдеш? Да съм спортна икона на целия свят.
Какво не искаш да ти се случва? Не искам да се връщам назад.

Внимавай да не се объркаш - Сашо е щастлив човек. Намерил си е мястото. Колко като него познаваш? Така си и помислихме. От БАЛИЗ искат точно това - да променят живота на тези, за които се грижат. Поне малко. Като им намерят работа например. На Сашо това му е напълно достатъчно. Това плюс някой, с когото да изпие една Ариана. Или Пиринско, ако Арианата е свършила.

Фотография Васил Танев