Александър Мутафчийски

Навръх Деня на влюбените Модо България представя четвъртия концерт от поредицата Мотив за сезона в Камерна зала България. В него музиката и любовта се сливат, за да докажат, че музиката може да бъде чувство, а любовта - изкуство. В програмата са включени едни от най-красивите оперетни и мюзикълни арии и дуети, а солисти ще бъдат блестящото сопрано Доротея Доротеева и звездата на музикалния театър - баритонът Александър Мурафчийски. На рояла ще им партнира пианистката Венета Нейнска. С Александър те срещаме броени дни преди концерта, посветен на любовта.

Събуждам се с мисълта, дали гласът ми е във форма. Може би със същото вълнение се събуждат почти всички певци. Досадното е, че дори когато съм в почивка и нямам концерт или спектакъл, отново се събуждам с тази мисъл.
Не мърдам от вкъщи без да знам точно накъде отивам. Обичам винаги да знам накъде съм се запътил и какво имам да правя. Дори да имам ден, в който не се налага да излизам, оставайки вкъщи, аз си подреждам някакъв план за деня... Щастлив съм, че винаги има какво да свърша. Дори понякога това да е гледането на дълго отлаган филм
Никога не закъснявам за работа, срещи, репетиции, спектакъл... Сигурно това е верният и очакван отговор, но аз ще излъжа, ако кажа това. Не съм чак толкова точен, макар че гледам да съм винаги навреме за каквото и да било. Перманентната неточност у някого намирам за липса на уважение и възпитание. Добре е да се научим да ценим времето си и времето на другите.

Умирам от срам, когато нещо не се получава заради мен. Стремя се в работата си и в отношенията с хората да бъда добър, да бъда положителен, да зареждам околните с позитивизъм и добра енергия.... Е, не съм идеален, имал съм своите несполуки и се чувствам зле, ако заради мен страдат други хора или някаква обща работа не върви.
Все си повтарям, че трябва да бъда малко повече над нещата. Особено в работата си доста се вживявам и приемам всичко на живот и смърт... Обичам всичко да е перфектно, обръщам безкрайно внимание на всякакви детайли и подробности, а това е доста изтощаващо и невинаги добре оценено. Искам да се науча малко повече да се грижа за себе си и да се пестя... Засега не ми се получава.
Идеалната вечер е да съм при семейството си, при моите родители, да сме на масата заедно и да се смеем ... Това ме зарежда и ми дава сили! Моите родители са ме подкрепяли винаги и са били моя опора. Делят ни много километри и все по-рядко се виждаме и затова благославям всеки момент, в който мога да бъда с тях, за да ме заредят с уюта и топлината на родния ми дом, да ме дарят с любовта си. Тогава съм спокоен и истински щастлив.

Обикновено съм в добро настроение и с усмивка. Дори да имам някакви проблеми, гледам да не занимавам хората и да ги товаря. Не съм от тези, които обременяват околните с лични драми и трагедии, и не обичам да контактувам с такива хора. Не съм и в някаква непрестанна еуфория и безпричинна радост, това също не е нормално. Просто гледам да съм усмихнат и позитивен.
Никога не танцувам на сила и без  желание. Танцът е въпрос на вътрешна необходимост, но доста често присъства в работата ми. Артистът в Музикалния театър трябва, освен добре да пее, и добре да танцува... Жанровете оперета и мюзикъл са много синтетични, а  ние, артистите, които ги изпълняваме трябва да сме добри в различните компоненти на тези жанрове - пеене, говор и танц. Всичко това изглежда истинско, когато ние, артистите, го изпълняваме с желание и удоволствие, тогава и публиката ни вярва и се забавлява искрено.
Падам си по кулинария. Ако някога съм имал детска мечта, то тя не е била да бъда полицай, или Батман, а още по-малко актьор или певец... Аз исках да бъда готвач. Родителите ми не позволиха тази моя мечта да се реализира, като за пръв и последен път се опитаха да се намесват в бъдещето ми и така кулинарията си остана само мое любимо занимание... Обичам да намирам интересни рецепти, да ги изпробвам и подобрявам според вкуса си... Лошото е, че обичам и да си похапвам, а това ми личи...

Беше велико, когато влязох в Музикалната академия, когато още на следващата година дебютирах на сцената на Варненска опера в централна роля, когато след година вече бях солист на Музикалния театър и още куп моменти, свързани с роли, награди, постижения... Но и досега най-велико е, когато се поклоня пред пубиката и чуя нейните аплодисменти... Живея за това!
Влизам в огъня заради нова роля, ново творческо предизвикателство. В работата съм свикнал да се хвърлям с рогата напред. Слава Богу, все още не съм си разбил главата. Когато правех първите си крачки на сцената на Музикалния театър, срещах преди всичко обезкуражаващи оценки от някои “доброжелатели“ и музикални критици, по онова време все още се пишеше критика след премиери на нови заглавия... Чул съм и съм прочел за себе си доста негативни неща. Понякога хората са доста лоши в изказа си, подведени от собствена злоба и лична неудовлетвореност и с лекота заливат с мръсотия един млад и току-що прохождащ артист. Благодарен съм на Господ, че ми даде сили и характер всичко това, вместо да ме смаже и убие, напротив - да ме амбицира, развие и докаже като достоен солист на Музикалния театър.

Дойде ми до гуша от лицемерие. В нашите професионални среди има много неискреност, много превзетост, много фалш, а уж искаме да внушаваме на публиката нещо истинско, възвишено, стойностно... E, как??! Големите хора в изкуството не може да са подлеци. Отстоявал съм всяка своя позиция в кариерата единствено и само с уменията и качествата си и не съм правил мръсно на някого, целейки лично  удовлетворение.
Не казвам на никого, че не трябва да идва в Музикалния театър. Винаги ме е учудвал фактът, че има хора, които от години живеят в София, а не са си доставили насладата да гледат един жив спектакъл, било в нашия или друг театър.
Страшно се изложих, когато забравих рождения ден на родителите си преди години, а те са родени на една и съща дата. Често съм доста разсеян, особено като съм погълнат от работа, и точно в такъв момент пропуснах рождения ден на майка и татко. Те, естествено, не ми се разсърдиха, но сигурно не са се чувствали добре...

Майка ми често ми казва: “Здрав ли си, много работа ли имаш?“ Интересно е, че съм гледал да й спестя моменти, когато съм болен, когато съм преуморен и изтощен, мислейки, че тя от разговор по телефона няма как да разбере, но винаги ме усеща. Имаме голяма връзка с нея.
Искам да остарея като себе си. Предполагам, че няма да съм обикновено, средно статистическо старче. Винаги съм уважавал възрастни хора, които се поддържат естетически, физически и духовно. Едва ли ще се отдам на гледането на сапунени сериали или някакво банално хоби. Иска ми се да вярвам, че животът ми ще бъде и в една по-напреднала възраст доста интересен. Дано да съм здрав и в добра кондиция. Старостта малко ме плаши, но започвам да си поставям за цел да свиквам с мисълта за нея.
Най много мразя някой да се прави на луд, на тарикат... Ненавиждам да преметнеш някого, да се изявиш като селски хитрец. Тези проявления отчитам със съжаление като част от националния ни манталитет, заради който тъпчем на едно място и имаме проблеми. Понякога хора, притежаващи такива качества, имаме склонността да ги издигнем на доста високо ниво и да ги направим лидери. Не приемам това за нормално!

Всъщност никога не съм бил нападателен, агресивен, груб... Постигам целите си като съм свикнал да убеждавам хората в идеите си с дипломатичност, искреност и доверие. Така се отварят повече врати... Е, не винаги съм безкрайно благ, имал съм своите моменти на избухване, това се случва рядко, но до бой не се е стигало.
Убивам за сладко!!! Обичам да хапвам сладки неща, и то много сладки.
Не си позволявам да давам оценки за труда на някого, ако нямам преки впечатления, държа да имам собствено мнение, вместо да робувам на чуждо.
Заспивам на пълна тишина. Обожавам тишината и спокойствието. У дома почти не пускам телевизия и не слушам музика.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Флоранс Фостър Дженкинс с Мерил Стрийп, един филм за най-фалшиво пеещата певица в света. Препоръчвам го! Не очквайте, че само ще се смеете, филмът е доста разтърсващ.
Най-големият актьор за мен е Тодор Колев, обожавам го. Харесвам филмите му, гледал съм го на живо в театрални постановки и в шоуто му. Беше велик. Родени сме на една и съща дата - 26 август, зодия Дева.
Харесвам режисьори като Алмодовар, много харесвам филмите му.
Няма по-глупав филм от индийска сапунка... Ужасяващо е.
Много се смях на филми с Луи дьо Финес, невероятен комик имам си любими епизоди от негови филми, които никога няма да ми омръзнат и винаги ще предизвикват смеха ми.

МУЗИКАТА
Може би за някого ще е странно, но аз наистина не слушам музика в свободното си време.
Любимият ми изпълнител обожавам Мария Калас и Борис Христов. Това са неземни гласове.
В София искам да дойде Андре Рийо с ръководения от него оркестър “Йохан Щраус“. Това ще е събитие за България.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майсторът и Маргарита на Булгаков... Чел съм я няколко пъти и искам отново да я препрочета, ако намеря време. Винаги има какво нещо ново да откриеш в нея.
Сега чета неща, които ми трябва в работата, малко специализирана литература по оперна и театрална режисура, за друго нямам време в момента.

ТЕАТЪРЪТ
Като човек, свързал живота си с театъра, рядко ми остава време да ходя на постановки в други театри. Ангажиран съм в по-голямата част от репертоара на Музикалния театър и това не ми позволява много да посещавам спектакли на колеги. Много искам да гледам Синята птица в Народния театър, дано най-после ми се отдаде възможност за това.
Последно гледах Сънсет булевард. Тук ще си позволя да направя реклама на моя театър - Музикалния театър, но ще препоръчам пиеса, в която не играя, а гледах като обикновен зрител. Това е най-новата премиера на Театъра, мюзикълът на Уебър. Препоръчвам го на всички любители на жанра мюзикъл.