Александър Сано: Аз съм на изчезване

Как се стигна дотук?
Само искам да спомена, за протокола, че интервюто ми беше прекъснато шест пъти (от телефонни разговори, бел. ред.). Това е един своеобразен атентат от хора, които нямат интерес да дам интервю, но аз ще дам (категорично). И по темата точно това е доказателството: аз съм представител на животински вид хомо сапиенс, който със сигурност е на изчезване. Нищо хомо не е останало в него, камо ли пък сапиенс.
Картотекиран ли си в Червената книга?
Прекъсват ме тука, а после ме питат картотекиран ли съм в Червената книга... Не съм, цялото човечество е картотекирано в тая Червена книга. Всичките са там и тази цивилизация - може би за хубаво - е на изчезване. Защото планетата може да оцелее без нас, ама ние без нея - едва ли. И така... Но това са хубави неща, да не си помисли някой, че е нещо тъжно.

Има ли резервати за такива като теб?
Ще трябва бързо да разбера, за да не се наложи съвсем скоро да ида някъде и да се самосъхраня. Ама най-важните резервати, които хората трябва да си направят, се намират на десет сантиметра над носа им, в черепната кутия. Едни такива сиви, нагънати (в добрите случаи), с коридорчета, които винаги те водят до нещо логично. В последно време и тия коридори са малко задръстени. Няма нужда да ходим в резервати. Резерватът си е в главата ни.
Какви мерки са взети за твоето опазване?
За моето опазване конкретно, както и за всички от моя вид, още около седем милиарда, не са взети абсолютно (подчертава) никакви мерки. Ние сме едва седем милиарда, едва виреем. До три-четири години ще сме едва четиринайсет милиарда... Никой не е взел мерки за опазването на този вид, пък и той, както виждате, не може да бъде опазен, просто се възпроизвежда.

Предложиха ли ти женска, за да съхраниш вида?
Какво да ми предложат (с леко разочарование)...  Те могат да ти предложат женска, но ти никога не може да бъдеш сигурен, че това наистина е женска.
А сега накъде?
Сега ще поема по пътеката родител и ще отида да си видя децата.
Те от твоя вид ли са?
За съжаление, да. Ама всъщност не знам (замисля се). Имаме някаква надежда, че децата ни са друг модел хомо сапиенс. Това много ме успокоява.

Вярваш ли в прераждането?
Вярвам във всичко, което ми харесва. Прераждането сигурно е интересно. Дето се вика, като нещо стъпиш накриво, следващия път ще ти дадат шанс да се поправиш.
Като какво би си избрал да се завърнеш?
Гледайте сега колко сензационно: досега плюх по вида хомо сапиенс, обаче като ме питате в какво бих желал да се преродя, и пак ми се иска да съм хомо сапиенс. И този път ще се опитам някак си по-разумно да оползотворя този шанс.
Какво ще се промени, когато изчезнеш съвсем?
Много неща, и то за хубаво. Няма да има кой да трови планетата. Този жив организъм, задръстен от нас като някаква неизлечима болест, ще си възстанови нормалните функции и ще започне новата енергия.

С какво искаш да те запомнят?
Да ме запомнят с добро, да бъдат милостиви някой ден в историята и да кажат: „Този беше един първите, които се светнаха, че хомо сапиенсът загива." И все пак да разберат, че съм осъзнал своята грешка и ще се опитам да я поправя (смее се).
Кой е естественият ти враг?
Е как?! Естественият ми враг е хомо сапиенс. То затова е цялата работа и затова хомо сапиенсът е на изчезване - защото е враг сам със себе си.
Кое е естественото ти местообитание?
Ох, не съм сигурен, че това е формата на живот, която хомо сапиенсът трябва да води: наджаскани милиони души в малки кутийки на едно място. Много се блъскат енергийно. По-добре да си станем селяни, да се разселим... Има толкова хубави земи в България...

Справедливо ли е да си на изчезване?
За протокола само искам да кажа, че сме на 06:55 минута от рекординга и досега ни е много яко. И продължаваме нататъка. С какво продължаваме?
Справедливо ли е да си на изчезване?
Справедливо е, защото аз сам съм решил да съм на изчезване. Хомо сапиенсът еднолично пожела да изчезне, правейки редица тъпотии.
Какъв е смисълът на живота от позицията на един изчезващ вид?
Като изчезнеш и лишиш този свят от една тъпотия в повече, той ще започне да функционира по-нормално и логично.

Докъде са се докарали последните от вида ти?
Ооо (въздиша тежко)... Това е много дълбока тема. Съжалявам, че това интервю не може да бъде пуснато като аудио запис, между другото. Така... докъде са стигнали, питате... Дори си нямам и представа докъде са се докарали.
Кое може да обърне играта в твоя полза, за да се спасиш?
Аз мога да си я обърна, кой да ми я обърне... Като падна и си изкалям коленете, нали трябва аз да си ги почистя.

А природозащитниците помагат ли?
Имам сериозни основания да мисля, че те правят добро, защото се опитват да спасят света от дейността на хомо сапиенса, макар и те самите да са такива. Това доказва, че от хомо сапиенса все пак има смисъл.
(като дете от ромски произход на Централна гара) Трябва да ми се даде втори шанс! Обещавам, ще живея мирно, фаф мир сас себе си, природата и моята дусевност.
С какво би убедил хората да пуснат един есемес за теб, ако се стигне до дарителска кампания?
Ще им кажа: „Хора, току-що моят мобилен телефон изпищя, че му е изтощена батерията, пускайте есемеси, че съм на изчезване!"
Какво те спира да не си теглиш ножа още сега?
Не чувствам, че трябва да проявя усилие, за да се спра. (кротко вдига рамене) Аз съм си спрел. Това е единственото разумно нещо, което можех да направя като отговорен хомо сапиенс - да фанем и да се спрем. Като не може да направиш нещо хубаво за момента, поне спри да правиш простотии.

Учените обръщат ли ти достатъчно внимание?
Никакво, и там им е грешката.
А медиите?
А, медиите ми обръщат, и там им е грешката. Учените не ми обръщат внимание, но медиите ми обръщат - тотално объркване.

Ценен ловен трофей ли си?
Ценен съм, ценен съм! Хомо сапиенсът все пак трябва да остави някакво достойнство в себе си и да си каже: „Добре де, и аз съм живо същество, по някакъв начин съм ценен."

Има ли надежда за такива като теб?
Има, защото 2012-а свърши, а с нея и старият свят, всички знаете. Започва един нов, в който ще оживеят само яките представители на вида хомо сапиенс, дайхардаджии, дето немат мрене.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев