Алексей Алексиев

Преди няколко месеца, по време на случайна разходка из Борисовата градина, в частта към кино Изток, ни попадна красиво резбовано паднало дърво. Из ствола му пъплеха различни същества - пълзящи, скачащи, хапещи, жилещи, изникнали в дървесината насред цъфнали цветя и виещи се растения. Стана ни много приятно, че някой е подарил такава красота на града ни. И докато се чудехме кой ли е той, един ден го видяхме да резбова друго изсъхнало дърво, този път на спирката на тролеите на ул. Ал. Жендов. Нямаше как да не спрем и да го питаме кой е и защо се е е заел със задачата да създава радост за съгражданите си.

За теб това вече не е само хоби, но и професия, нали?
Да, да.

Вярвам, че в този случай професията ти носи и удовлетворение?
Да, за мен е безкрайно удоволствие. Аз експериментирам върху дървото, няма нещо предварително замислено и скицирано като проект. Работя с това, което ми предоставя самият материал.

Откъде идва вдъхновението за всеки един от проектите?
Различно. Предишното дърво беше вдъхновено от самата гора. Там са персонажи, насекоми, птици, животни и растителност. Докато тук има контраст от околната среда към шумния булевард - едно дърво, изпълнено с митологични герои от различни епохи и националности.

След него имаш ли идея за следващ проект?
Има, стига да съм жив и здрав. Те не са проекти, но съм видял няколко дървета, които имат собствен облик, не са цилиндрични стволове. Случвало им се е нещо. Хралупести, чепати, такива, по-особени дървета. Или повалени, полупаднали. Това ме провокира да започна да мисля нещо върху тях.

Още през 90-те си правил такива скулптури и дърворезба, но не са се запазили.
Всички си отидоха. От 1994, до 1996 година по центъра на София бях направил 12 такива дървени скулптури. Големи пластики - на Орлов мост имаше две огромни дървета по 15 метра. Но, за съжаление, нищо не се запази от тях.

Показа ни обаче снимки на тези стари творби, кажи нещо повече за тях.
Бяха на няколко места из София. На гроба на Вазов, пред Народния театър, тук в квартала. На много места. Това, което става в момента за мен самия не е ново, то е продължение на същата тази тема, макар и след доста голямо прекъсване.

Защо направи такава пауза?
Все пак трябва да се препитавам от нещо. След като работих непрекъснато над тези творби цели три години - само с това се занимавах, трябваше да се погрижа отнякъде да поема няколко поръчки, за да мога да се финансирам. Никой не я финансира тази работа. Не е по европейски или някакви общински проекти. Единствената ми молба, с която се обърнах тогава към общината, беше по някакъв начин тези неща да се запазят, да се консервират, но дори и за това не им стигна воля. Така лека полека с времето се разпаднаха, други бяха окрадени.

Забелязахме дори, че на предното дърво липсва главата на змията.
Да, започнаха да се чупят. Но това са дечица, които нямат вина. Родителите са тези, които трябва да им обяснят, че това не е катерушка, не могат да се люлеят там, да се овесват.

Не вярваш ли, че някой може да си е прибрал главата?
Не, не е взета. Просто е счупена от невнимание, от игра. Те са деца, не разбират, че като скачат и се тръскат, това в един момент ще се счупи.

А това не те притеснява и демотивира?
Ами не, щом го предпочитат в този вид, да го ползват така (смее се). Аз съм го направил, няма да седна с пушка да ги пазя тези дървета. Въпрос е на култура, на съзнание - искат ли да има нещо или не искат. Ако не го пазят, няма да го има.

Говорейки за деца, ти като дете представял ли си си, че ще се занимаваш с това?
Да, и като дете се занимавах с резбоване. Не съм го мислил като професия. Винаги ми е идвало отвътре - мотив да правиш нещо с ръцете. Любими теми са ми животни, митологични същества. От 1997-8 година започнах да се занимавам и на църковна тематика. Работих много за Гърция, за Атон имах голям брой поръчки - миниатюри специално. И така минаха 6-7 години в работа за Гърция.

А за български манастири работил ли си?
В момента имам няколко поръчки - иконостаси, проскинитарии, но не са значителни, не е нещо регулярно.

Близките ти как възприемат работата ти?
Аз не съм семеен и това до голяма степен определя възможността да работя, мога да го правя по всяко време. А приятели и познати ме окуражават и се радват, че се случва нещо интересно.

Без какво не можеш да работиш?
Длето и чук. Начинът на работа е само с отнемане. Така се работи върху дърво и камък - няма възможност да бъдат напластявани, премодулирани, няма как да бъдат тиражирани. Всяко произведение само за себе си е уникално като изработка.

А с какво не би работил?
С живо дърво. Никога не бих посегнал на още дишащо растение. Работя само върху изсъхнали и повалени дървета.

Кое дърво е любимият ти материал?
Дърветата са специфични. Могат да се получат неща, които са характерни само за тях. Например чемширът е идеален за миниатюри. Но няма толкова големи чемшири, които да позволяват да се работи монументална пластика, те са полухрасти. Това, върху което работя сега, е една джанка - много чепата, крива, усукана, хралупеста, интересна и провокира въображението.

Коя е най-голямата спънка в работата ти?
Основният проблем на художника е, когато трябва да спре. Иначе човек може на практика да се заиграе до безкрайност - да детайлизира, да навлиза в материала, но трябва да има момент на спиране. Да си кажеш: „Хайде стига толкова!" (смее се).

Как работиш?
От сутрин до вечер, докато имам видимост. А желание не ми липсва. И за мен е любопитно какво ще се получи накрая. Някъде дълбоко в съзнанието ми се мъжделее далечна идея как ще изглежда финално, но определено не е категорична визия. Иначе бих седнал и бих го нарисувал.

А в моментите, в които не работиш в парка, с какво се занимаваш?
Е, разбира се, трябва и да се препитавам, така че приемам поръчки. Иначе, когато не работя, чета много. Предимно научна литература - биология, зоология, минералогия. Но и хубава художествена литература. Харесвам качествената научна фантастика.

Вдъхновяваш ли се от работата на колеги?
Запознах се с много автори през живота си, с произведенията им. Сред тях има хора, които ме вдъхновяват и провокират с начина си на мислене и на работа. Да речем Антонио Гауди или Дали като сюрреалист. Интересни са ми автори с нетрадиционното си мислене, но не бих казал, че ги следвам буквално или интерпретирам техни произведения.

Имаш ли наблюдения върху съвременни български автори и техните творби? Обсъждаш ли с някои от тях работата си?
Не мога да кажа, че има някакъв творчески кръг. В България нещата седят малко по-различно, тук в тази професия всеки е малко или повече единак. Познавам съвременни автори и техни произведения, но да не споменаваме имена, за да не забравя някого и да се засегне. Но важното е, че мои колеги, с които се познаваме, се отнасят с радост и възхищение към работата ми. Коментират, че това било върха. За мен не е върха, със сигурност ще имам и по-добри, и по-интересни неща.

Успехът за теб е?
Какво значи успех? По-скоро удовлетворение. Радостните искрици в очите на хората, които, минавайки покрай творбите ми, се спират, възхищават се, казват: „Майсторе, дай да ти стисна ръката! Майсторе, правиш нещо невероятно." Това е признание. Нещата не са свързани с някакво спонсориране, тоест финансовият успех е нулев (смее се).

Ако случайно видиш и друг човек, който се занимава с такъв тип изкуство?
Бих го приветствал като колега, бих споделил с него опит. Има много млади хора, които са провокирани от тези неща и искат и те самите да опитат. Питат дали може да им покажа как, да пипнат и да почукат те самите, което е много хубаво; показвам им, оставям ги да се упражняват. На дечицата им е много приятно, питат къде има курс. Опитах навремето да направя такъв курс в 119-о училище, но там директорът каза, че училището няма финансов интерес от тази работа. Опитах в читалището, там пък се оказа, че нямат помещение.
А от страна на младите има интерес към тези неща, искат да направят нещо с ръцете си. Появиха се две момиченца, взеха да пипат, аз им дадох по едно длето и те успяха да направят по едно цвете и бяха безкрайно щастливи от това, зарадваха се, че това са техните цветя.

Не знам дали си запознат, но има движения от млади хора, които също променят градската среда. Например Destructive Creation префасонираха пейките в градинката на Св. Седмочисленици, като им придадоха нови форми и визия. Как гледаш на такива инициативи?
Ами това е чудесно! Всяка една такава изява работи за общата култура, провокира хората за едно малко по-различно мислене. Силно се надявам за опазване на това, което е направено.

Забелязваме, че точно тези неща се пазят дори от вандалите, не им посягат със спрейове и не ги рушат.
Ето, това показва, че при среща с нещо красиво възниква един праг, една спирачка, да му посегнеш. Те могат да надраскат със спрейове съседната стена, която е гола, но точно върху това няма. Дано така остане и занапред, все повече да намаляват тези прояви на вандализъм и нихилизъм. Аз се радвам на работата си и, да съм жив и здрав, ще продължавам да правя такива неща.

Разбираме от него, че и хората, които виждат скулптурите, са вдъхновени от труда му, питат го как да помогнат. Жителите на блока до изсъхналата джанка е помолил да разчистят градинката, да я направят по-уютна. На следващия ден пространството наоколо било почистено, а в парцелите около алеите бил посаден райграс. Хората са обещали да прочистят около корените на дървото, когато бъде завършено и да посипят с бял чакъл, за да има красив контраст. Твърди се, че доброто пораждало добро.

Текст Ивайло Александров / Фотография Ради Георгиев