Алиса Атанасова

Посрещна ни, разбира се, на сцената... На едната от сцените, на които играе - МГТ Зад Канала. Танцува като за три жени, смее се и раздава от онова чувство, което те кара да вярваш. Запознай се отблизо с Алиса, без да се налага да влизаш в Заешката дупка. Сама ще ти разкаже...

Събуждам се със You got the love, версията на The XX, последвана от объркване от моя страна.
Не мърдам от вкъщи без телефон, ключове, шише с вода или чай и ведър дух.
Никога не закъснявам за никъде, общо взето. Винаги съм навреме, обикновено по-рано, и дори нарочно да опитам да закъснея, не става

Умирам от срам, когато закъснея съответно. Или музиката спре точно когато викам нещо. Не знам как, но винаги е в момент на излизаща от устата ми глупост.
Все си повтарям, че има смисъл, че може да не го виждам, но всичко има своя посока, цел, логика и смисъл.
Идеалната вечер е вечерта на вдъхновяващи и неочаквани срещи и разговори.

Обикновено съм в театъра или тичам по улиците.
Никога не танцувам на кючеци по маси, столове и барове.
Падам си по мъже с коси и жени с рокли.
Беше велико, когато след 31 дни и 800км ходене стигнах до катедралата в Сантяго. Плаках дълго от вълнение и тогава си дадох сметка, че мога да направя всичко, което поискам.
Влизам в огъня заради семейството си.

Дойде ми до гуша от хора, които си мислят, че имат право на достъп до личния ми живот. Тук всески с всеки се познава по някаква линия и се чувства упълномощен да се бърка в живота и душата ти. Силно ме възмущава и задушава това.
Не казвам на никого, че не може да сбъдне мечтите си.
Под леглото ми има купища незаписани сънища.

Страшно се изложих, когато за пореден път се запознах с човек, когото вече бях срещала. Аз винаги за всеки случай се представям отново, но ми стана много тъпо като видях разочарованието в човека отсреща.
Майка ми често ми казва какво ще е времето утре, за да се облека добре. И че съм супер.
Искам да остарея като жизнерадостна и шантава баба. Или като Джейн Фонда, ако може.

Правя се на луда, когато съм сред близки хора и мога да си позволя да съм себе си без задръжки и осъдителни, придирчиви погледи. Обичам да се правя на луда и да се смея на себе си.
Скачам на бой, когато играем Том Сойер. В „истинския“ живот - никога. Вярвам в еволюцията и в силата на словото.
Убивам за нещо сладко.

Не си позволявам да псувам и грубиянствам. Грозно ми е и неженствено.
Заспивам на секундата, в която си затворя очите. Много ме влече светът на сънищата.

Когато излизам на сцената най-много внимавам за човека отсреща.Чуваме ли се, виждаме ли се, усещаме ли се.
Да играеш Том Сойер е сбъдната мечта. Винаги съм искала да бъда момче и съм се ядосвала, че съм родена Тя, а не Той.Тъкмо се приех и се помирих с женствеността си, и БАМ - Петринел ме видя като момче. Много съм щастлива, че ми се случи това приключение.
В момента мечтая за роля на интересен човек. Няма конкретен мечтан образ в главата ми. Всичко, което съм правила досега е било по неведоми пътища обвързано с етапа,на който аз лично се намирам в развитието си като актьор и човек.Така че, съм нетърпелива за следващата роля, която ще ми подскаже докъде съм стигнала.
Киното идва, когато си готов за него, предполагам.И когато някой има нужда точно от теб за съответната роля.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Флоранс. Мерил Стрийп си е обичайно велика, но филмът ми беше скучен.
Най-големият актьор за мен е този, на когото вярваш безрезервно и вълнува нещо в теб, отвъд думите и рациналното мислене. Име не мога да кажа, много големи актьори е имало, има и ще има, защото стават все по-добри. И това е чудесното. Докато ги има на лентата, все ще са тук.
Харесвам режисьори като Иняриту, Сорентино, Том Форд, Дани Бойл.

Няма по-глупав филм от Пич, къде ми е колата най-вероятно, ако съдим по заглавието.
Много се смях на Диви истории. До тотална истерия ме докара този филм, щях да се удавя в смях и сълзи едновременно.
Планирам да видя Мълчанието на Скорсезе.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам джаз, суинг, саундтраци на филми, които са ме впечатлили
Никога няма да ми омръзнат The XX и The Gotan Project.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Иво Димчев. Беше супер яко и на Джъстин Тимбърлейк в Истанбул, и на първият Sofar Sound концерт в София, и на S.A.R.S, Роби Уилямс, Vintage Jukebox, The Correspondents.
В София искам да дойде Бионсе. Подайте тази Дива насам.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майстора и Маргарита.
Сега чета биографията на Мерил Стрийп.
Много ми говорят за Човек, на име Уве. Започнах я, но нещо не ми върви и може би така че ще си и остане.
Най-добре пише Маркес.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото имам нужда да бъда част от нещо по-голямо и вълнуващо от собствения ми живот. Гледам театър и за вдъхновение, когато имам нужда да си припомня защо си заслужава да продължавам да се занимавам с това в рамките на нашата реалност.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е представление от детските ми години - Красива птичка с цвян зелен, в която играеше баща ми. Гледала го бях поне 10 пъти в доста невръстна и впечатлителна възраст. Естествено много по-силни и въздействащи спектакли съм гледала по-нататък, но май никой не съм гледала толкова много пъти.
Обичам текстовете за театър на Стриндберг, Чехов, Шескпир. Не е случайно, че биват поставяни пак и пак. Четеш, препрочиташ, играеш, гледаш, гледаш друга версия..и всеки път откриваш нещо ново,по-голямо и по-силно.
Последно гледах Ничия земя на Стоян Радев в Народия и страхотно ми хареса. Един от редките случаи, в който отидох на театър и успявах да си оставя професионалното обременяване на гардероба. Много хубаво, много.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е живописта, и най-вече импресионизмът. Потапям си се там и често вълнението от видяното се излива под формата на сълзи. Не знам защо, картините си говорят с едно друго мое Аз.
Последната изложба, на която бях, е чудесният Сантиментариум на Павел Веснаков. Преди това гледах Реноар в Мадрид. Опитвам се да ходя на големи изложби в чужбина поне 2-3 пъти годишно, зареждат и вдъхновяват ме за месеци наред.
Любимият ми художник е Моне.

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова