Ambivalent

Днес Ambivalent е добре известен със смелата си музика, която доволно гали както интелекта, така и първичното в публиката. Но да се върнем към началото. А то е във Вашингтон, където преди няколко десетилетия за първи път проплаква Кевин Хю. Тогава той не предполага колко хляб трябва да изяде, за да стигне до диджейския си прякор и до световните техно сцени. Затова и безгрижно се пуска по звуковия поток край себе си, състоящ се главно от асид хаус, пънк и гоу-гоу фънк.

Но веднъж в новото хилядолетие, Кевин здраво се забърква в нюйоркската електронна сцена. Именно неговата серия партита в подножието на Бруклинския мост, в които смесва техно и хаус с експериментална мултимедия и инсталации, го карат да забележи пресечните точки между изкуството и преходните пространствено - физични форми. Затова и не е изненада, че скоро прохождащият артист се надушва с Richiе Hawtin, чиято музика се възползва именно тези невидими връзки.

Двамата започват да работят по проекта на Ричи Plasticman и то в Берлин. А попаднал веднъж там, Кевин е тотално погълнат от енергията на сцената и града.
Не след дълго идва парчето „R U OK", което плъзва по целия свят и до ден днешен е смятано за един от минимъл еталоните. Mалко след това Ambivalent окончателно сменя континента и се заселва в германската столица.

Съвсем скоро ще го посрещнем и на наша територия, за да видим и чуем защо за него се надпреварват лейбъли като Minus, Clink, Klickhaus, Esperanza, and Leftroom и Elite Music Management, където се е паркирал последно. За бъдещите му планове преценихме, че е по-добре да го питаме лично:

Привет, Кевин! Къде те хващаме?
В момента съм в Маями за няколко дни в навечерието на най-лудото време в годината. Много партита и малко сън. Но тови винаги е добър старт на един доста натоварен сезон, пък след толкова години аз си имам свои начини да се справя със ситуацията.

Ние пък те връщаме малко назад. Кога за първи път осъзна, че искаш да бъдеш диджей?
Събирах стари плочи и в един момент ми се наложи да замина за Лондон. Там бях без грамофон и затова помолих в един бар да използвам тяхното диджей оборудване, за да прослушам плочи, които точно си бях купил. А човекът там като ме чу, моментално ми предложи да пускам музика всяка седмица. Аз не мислих много и приех. Така започнах да се уча.

Дванайсет години по-късно ме ангажираха за първото ми шоу като Ambivalent във Великобритания. Отидох и се оказа, че това е същият бар, но вече като реновиран и препълнен клуб. Стана ми много приятно.

И все пак ти си тръгнал от Щатите. Как ти се отрази тамошната сцена?
Тя мина през толкова много вълни. Мисля, че определени градове имаха изключително силни моменти, но после, със смяната на вкуса на публиката, губеха от фокуса и енергията си. На мен тези процеси ми правеха впечатление, но в голяма част от времето са ми влияели най-вече записи, идващи от Европа. Ненаситно следях всичко от лейбъли като Perlon, Kompakt, Audio.nl и много други. Така че понякога е лесно да се отплеснеш за нещата около теб, когато си се фокусирал върху случващото се някъде другаде.

Да разбираме ли, че заради музиката си взел решение да се преместиш от Щатите в Европа?
В Ню Йорк взе да става много трудно да оцелееш, ако се занимаваш с нещо креативно. Животът там е толкова скъп, че музиканти и артисти трябва да работят на две места, за да се справят. А и няма много къде да се прави музика. Отвори ми се възможност да се преместя в Берлин и да работя единствено върху музиката си и се възползвах. Сега, след като започнах да се чувствам малко по-сигурен, определено нямам търпение да прекарам повече време и в Щатите.

Я кажи каква е твоята посока в тази постоянно променяща се сцена?
Радвам се да видя, че техното е по-силно от всякога. Мисля, че то винаги се е променяло, като обикновено различни негови клонове поемат в нова посока, но винаги си запазват корена.

В моята музика предпочитам да обхвана това, което ми харесва от всяко разклонение на техното, околкото да си мисля, че едно звучене е по-добро от друго. Но ако трябва да опиша това, което най-много ме влече, то това е музиката, която се концентрира върху идея, а не върху мода.

Има много страхотни артисти, които харесвам и които правят фантастични неща - Matrixxman, Truncate, KiNK, Blue Hour, Leon Vynehall, Dustin Zahn, Mr. G. Въобще голяма част от музиката, която в момента ми допада, използва класическите способи за правене на парчета.

Казваш, че диджейският ти прякор добре описва вътрешното ти състояние (ambivalent - двойнствен, противоречив, бел. авт.). Как е да си амбивалентен?
Доста често ми се случва да зацикля върху двете страни на дадена ситуация и мога да стана доста угрижен, задълбавайки прекалено в мисли. Пък името избрах, за да кажа по някакъв начин, че съм отворен за интерпретации на музиката ми - окей е да я харесваш или не. Това ме кара да се чувствам по-свободен. Но от друга страна е изтощително да си амбивалентен през цялото време. Така че и на мен понякога ми се налага да взема решение и да се придържам към него.

А работният ти процес как протича?
Студиото ми е в дома ми в Берлин. Понякога прекарвам целия ден в работа по някоя идея, друг път успявам да отделя само по няколко часа. Но ми харесва, че студиото ми е на една ръка разстояние, за да работя винаги, когато мога. За мен е най-добре, ако мога да си позволя да бачкам цяла седмица без прекъсвания. Така наистина успявам да се свържа с музиката си и да достигна до по-добри идеи.

Какво да очакваме от теб на Solar Easter?
За сетовете ми определящо е това, което усещам, че ми се пуска във въпросния момент. Така изненадата е по-голяма - както за мен, така и за танцуващите хора. Пък аз винаги успявам да изнамеря нова музика, така че се надявам и преди това шоу да попадна на нещо специално. Освен това доста се вълнувам, че ще споделям сцената с артисти като тези от лайнъпа на Solar Easter и знам, че трябва да дам най-доброто от себе си.

Solar Easter Trinity е на 17 април в Inter Expo Center

Текст Нели А. Калчева