Аменун Женева: Рисуването за мен е дихание

Аменун Женева е най-популярна като художник (предимно живопис), а и като основател на независимия фестивал Part of Heart. Увлечена е активно в изкуството от малка, едва навършила двуцифрена възраст. Голяма част от картините ѝ са в лични колекции в България и чужбина, а най-новите нейни творби може да разгледате най-скоро на 13-и октомври – на изложбата ѝ Soul for sale – Душа за продан. Използвахме повода да си поговорим за границата при експериментиране, за мъжете-музи, за насилването да се рисува, има ли ненужно изкуство:

Казваш, че те вдъхновява животът – тъжното или веселото ти действа по-продуктивно? 

Животът е изтъкан от предизвикателства. Като че ли с годините се научих да разбирам, че най-тъжните такива са най-градивни. Разбира се, щастието е най-вдъхновяващо и пълно, но, за съжаление, е мигновено. Всяка една част от кардиограмата на живота за мен е посока, в която тръгват чувствата ми. За това бих казала, че намирам във всяка една бръмка, независимо позитивна или не, емоция която да ме води.

Насилваш ли се понякога да рисуваш? Защото трябва, защото гониш срокове, защото от известно време не си. 

В началото, когато категорично реших, че ще извоювам себе си като художник, се насилвах – да. Но въпросът тук беше да изградя самовъзпитание в себе си за работа, концентрация и канализиране. Защото това е самотна професия и няма побутване, идея или тласък от друг. Всичко идва от теб. Факт е, че имам периоди, в които не пипвам, но това не означава, че не работя. Тогава просто стоя и преработвам определена идея, емоция, оставям я да назрее и чак тогава сядам да я изразя. Относно сроковете – да, понякога се налага да гоня такива, но вече мога да си позволя лукса да използвам ресурсите си като занаятчия.

Издавала си стихосбирка. Учиш пиано. В кои други сфери на изкуството се чувстваш добре? 

Ха-ха, да, имам една издавана стихосбирка - „Три за щастие, каза стоножката... и отряза деветдесет и седем“, но това беше много отдавна. Оттогава имам написани още седем книги, но не бих ги издала. Има невероятни писатели, на които искрено се възхищавам, а аз място там нямам. Пианото е моя мечта, Малина Таскова е моят учител, невероятна жена – предполагам, че самата тя не разбира колко много ми дава, когато проявява търпеливост към мен. Най-любимото ми нещо след рисуването са танците, обожавам да танцувам. Като дете бях хорист, много пеех, даже си имахме група, но и това е в миналото. С годините успях да се канализирам в рисуването, слава богу, защото изкуството е много ревниво и ако не му дадеш всичко, то ти отвръща със същото, а аз най-малко съм посредствен човек.

А кое изкуство чувстваш като най-далечно спрямо теб? 

Неконвенционалното.

Добра идея с не толкова добро изпълнение или обратното - кое е по-важно/ценно в рисуването? 

Ако се сблъскам с едното или другото, би ме подразнило, затова не бих могла да класифицирам кое е по-важно или ценно! Аз съм ужасен перфекционист и грандоман спрямо изкуството! Тези две неща са взаимно допълващи се.

Твориш ли терапевтично – рисуваш ли, само за „изкараш“ някакво чувство? Имаш ли картини, които след това не си показвала на никого, защото са били създадени с такава цел и не са много за показване?

Изкуството не е самоцел. Това разбрах на по-зряла възраст и съм сигурна в това твърдение. Всяко едно нещо, което изтича от сърцето и ръцето ми, е чисто. Не ме е срам от грозните или красивите ми произведения, защото знам, че са истински. Все по-рядко се сблъсквам с Истина. Смятам, че тя е най-силно водещата енергия в изкуството. Просто да бъдеш Ти. Рисуването за мен е дихание, начин на живот, без него няма да съществувам. Друго няма!

Успяваш ли да се издържаш от картините си?

Да.

Има ли в България достатъчно хора, които наистина да разбират от изкуство и в същото време имат възможностите да си позволят да плащат за него?

Не съм от хората, които робуват на граници, време и пари. Има хора, да. И в крайна сметка, когато човек се влюби, той е способен на всичко, за да изпитва по-дълго време тази емоция. За разбирането... живеем в толкова шантаво време, че самата аз не съм сигурна дали разбирам от изкуство - вече. Зная, че една картина носи енергия и ако тя е твоята, ще направиш така, че да я имаш, независимо какво ти коства това.

Кои предишни твои виждания като творец вече не споделяш?

Експресивността се трансформира в търпение. Чувството за притежание – в отдаденост.

Как избра псеводнима си?

Аменун е моето име - сън. Името, дадено ми от майка ми, е Яна. И двете изцяло ме олицетворяват.

Твоя е фразата „Сърцето за меч, умът за щит“. Би ли пояснила какво влагаш в нея?

Знанието е най-голямата сила, която човек може да притежава – колкото повече знаеш, толкова по-неуязвим си. Но делата винаги е хубаво да се водят от сърцето - състрадателността, емпатията, обич и отношение към Земята - това загубиш ли, вече не си Човек! „Материалното е нещо, което днес го има, утре - не!“ - така съм научена от майка ми и дядо ми. „Това, което е в ума и сърцето, никой не може да ти го вземе!“, затова – да, извоювай със Сърце и се защитавай с Ум.

Казваш, че работиш с чувствата. С кои от тях по-рядко или никак не работиш?

Не притежавам три неща: омраза, завист и ревност! Благодарна съм за всичко, което е.

Кой е най-смелият ти експеримент в изкуството?

Да се занимавам с неконвенционално изкуство. Не говорим за това дали ми е било приятно, нали? Но да – надскочих зоната си на комфорт!

А къде е границата според теб в експериментирането с изкуството?

Там, където надскачаш зоната си на комфорт.

Организираш фестивала Part of Heart. Кога и какво ново да очакваме?

Сладкият пай в моя живот! Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като самата аз не знам. Свързано е с много спонсори, за да се осъществи – отново. Тъй като всяка една стотинка отива за самите автори, хонорари, галерия и т.н.

Случвало ли се е да се обезкуражиш от чужди мнения?

Ооо, разбира се! Майка ми е била винаги мой мотор, който ме е измъквал от най-дълбоките ми състояния. Сега... май вече разчитам на себе си и вярата ми в нея, че макар и в друго измерение, тя още е до мен.

Кое „убива“ най-лесно желанието за творене?

Лъжата.

Ако не използваш момента на вдъхновението, после успяваш ли с труд да възстановиш „изпуснатото“?

Знаеш ли, с годините се научих, да не чакам „вдъхновението“. Аз просто създавам и го намирам във всяко едно цвете, листо, облак, детето ми, приятел или спомен. С риск да се повторя, отдавна се самовъзпитах да работя, без да чакам някой или нещо да ме води в посока.

Тъпа „мъдрост“, която не понасяш?

Най–ужасното нещо, никога не ми го казвайте: „И това ще мине!“.

Мъжете поети, художници, композитори много често имат за муза определена жена. Жената художник, поет има ли за муза мъж?

Да, така е и на мен ми се е случвало да съм в тази роля не веднъж – красиво е усещането!

Много мечтая да ми се случи, но знаеш ли, аз съм отраснала с великолепни мъже около мен в лицето на баща ми, брат ми, дядовците ми, чичовците ми, вуйчо ми... Финяги... Сега все по-трудно мога да срещна мъж под 50 г., който да е спокоен, стабилен, дори и елегантен... Аз съм една ретро жена.

Кое човешко изобретение би премахнала?

Порното и всичките секс извратении.

Има ли ненужно, глупаво изкуство?

Глупаво не мога да го нарека. За всеки влак си има пътник. Аз просто не разбирам съвременното изкуство и да... неконвенционалното. За мен изкуството е вечно и всеки един, който му се е отдал, е добре да се стреми към това. Всичко останало – аз просто не разбирам.

От 4 години не си правила изложба. Локдаунът покрай пандемията не ти ли подейства по-продуктивно? Кое помага най-много на продуктивността ти?

По време на пандемията беше страхотно. Аз бях свободна. Няма време, няма шум... Най-много ми помага – ха-хах, дядо ми така казваше и мама също – здрав сън и здрава храна, разбира се, музика. Аз съм слънчев човек. Ставам много рано и работя до 4-5 следобед. За мен най-хубавата енергия е сутрешната.

Имаш изложба съвсем скоро.

Да, на 13 октомври, от 18:30 ч., галерия Лампион, ул. Кракра 2А - SOUL FOR SALE – ДУША ЗА ПРОДАН. Заповядайте! Последният ми проект, който наистина много силно изживях последната година и половина. Надявам се да ви въздейства!

Ако си продадеш душата, срещу какво ще е?

Ха-хах, аз си продавам душата всеки ден, с всяка картина, рисунка... нямам против това. Всеки борави с различни похвати в този живот. Какво по-хубаво от това да има част от мен навсякъде по света.

А какво друго ново да очакваме от теб?

От три години работя върху още три проекта, но единият е значително по-важен за мен. ПРИКАЗКИТЕ НА МАМА И ТАТКО – това е книжка с приказки, писани от мама и татко, които аз илюстрирах. След като се сбогувах и с двамата, реших да ги събера в едно завинаги. Отделих много време, любов и дадох всичко онова в сърцето ми, което те ми оставиха, за да стане най- хубавото. В момента книжката е в ръцете на Албена Лимона - един от значимите хора в моя живот, на когото мога да се доверя напълно, както и един от най добрите книгооформители. Книжката ще е в тяхна памет, посветена на сина ми Бури и племеницата ми Янтара. Както и за всички деца, които мечтаят и не ги е страх да летят. Тръпна!

Нещо, което да споделиш за финал? 

В най-простичките неща се състои всичкото. Най-малките моменти са онези, които съдържат цялата Вселена, Космос, същност и красота. Понякога да направиш път на мравката може да те направи Крал. Пийте повече вода.

Интервю на Милен Антиохов