Анастасия Лютова

Срещата с Анастасия Лютова ни зарадва искрено, защото бе все едно виждаме куп незабравими женски персонажи от театралната сцена наведнъж. Здрависахме се с Офелия от Хамлет, поговорихме си на слънце с Боряна на Йовков, пихме по едно с Маша от Чайка на Чехов, поседяхме на слънчевата пейка пред Сфумато с Труда от Крум по Левин, срещнахме очи в очи Лейди Милфорд, разходихме се Татяна от Евгени Онегин... Последните й по-значими превъплъщения са тези на Марта от Паякът - постановката, която дори Ню Йорк Таймс нахвали - и Лив Щайн от едноименната постановка на режисьора Крис Шарков, за която Анастасия получи и номинация за Икар в категорията Главна женска роля. Всъщност, това е поредното й признание. Зад гърба си актрисата вече има Икар и Аскеер за дебюта си през 2006 година и още четири номинации за престижните театрални награди през последните години. "Тези награди са излъчени от колеги и чувството да получиш такова признание е изключително приятно. За мен наистина е чест", споделя Анастасия. "Факт е, че в световната класическа драматургия, пиесите, в които има главни женски роли са по-малко от пиесите с мъжки и да ти поверят такъв интересен проект е голям шанс. Текстът в Лив Щайн е много сложен и дълбок и затова бе изключително интересно да се впусна в това предизвикателство. Още повече, там става въпрос за хора на изкуството; за хора, за които това е жизненоважно занимание, което прави темата много близка до мен", споделя актрисата за последната си роля, за чиято номинация ще й стискаме палци на 27 март. Сега обаче Анастасия сваля всички маски и разкрива най-съкровения си образ - този на себе си.

Мислех си да стана пианистка.
И станах актриса.

Заобиколена съм от хора, които обичам.
Добрият екип е важен, защото тогава има вдъхновение. Под "добър екип" в театъра разбирам хора, които се събират по собствено желание от потребността за творчество.

Вкъщи ме смятат за добра майка, надявам се!
С приятелите си се чувствам спокойна и щастлива.
По душа съм на сигурно място.

Никога не работя без да е лично, без да се отдам изцяло, без доверие.

Проблемът ми е, че понякога съм егоист, изисквам цялото внимание върху себе си, налагам се.
В режим на репетиции идеите могат да дойдат по всяко време. Репетициите са периодът на търсене, на изследване на собствените дебри през текста, тогава и тялото и съзнанието са в друг режим на живеене. Пускаш се на репетиция и попадаш на едно място, нещо като база данни. Започват да те връхлитат мисли, образи, чувства, за чието съществуване не си и подозирал, не ги измисляш - има ги някъде и ти просто черпиш с пълни шепи. Целият анализ на текста, взаимоотношенията и характерите е само подготовка за този момент, като това връхлитане може да те сполети и извън часовете на репетицията, когато си сам, нощем... Май трудно изключвам понякога!

Блокирам, когато се сблъскам с агресия.
Грешките са нещо, което не можем да избегнем.
Компромисите не са винаги решение.

Работата е като смисъл - жалко, че го губя. Извънредното живеене в театъра е трудно да се замени с друго.
От моята се научих на търпение.
Съревновавам се с времето.

Скачам в дълбокото, когато е плитко.
Успехът е да не потънеш.

Най-обичам да правя подаръци на дъщеря ми.
Забелязала съм, че стопаните на кучета нямат навика да почистват след любимците си и да бъдат толерантни, с малки изключения.

Никога не знам на какво ще налетя, както уж безгрижно си живея.
Току-що разбрах, че няма да започна проект, който очаквах. Вече не съм сигурна дали несигурността е най-добрият климат за душата.

Ще ми се аз да съм измислила нещо по-добро от това, което е измислено досега, но не съм, така че...
Или поне да бях казала:
Когда бы все так чувствовали силу
Гармонии! Но нет: тогда б не мог
И мир существовать; никто б не стал
Заботиться о нуждах низкой жизни -
Все предались бы вольному искусству!
Нас мало избранных, счастливцев праздных,
Пренебрегающих презренной пользой,
Единого прекрасного жрецов.
Не правда ль? Но я нынче нездоров,
Мне что-то тяжело; пойду засну.
Прощай же!
(Из " Моцарт и Салиери" на Пушкин)

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова