Анди Уилшър

Англичанинът Анди Уилшър не снима само хора с китари, но ги предпочита. Запалва се по фотографията още като ученик и стотици от снимките, които сме виждали в любимите ни музикални издания (особено в NME), са негови. За размазващото им качество помага не само талантът му, но и фактът, че е истински фен на музиката, а не просто ошлайфан халтураджия. Рядко снима хора, които не харесва, а през първoтo десетилетие на новия век сътвори някои от най-прочутите портрети на скандалния и трудно достъпен за журналистите Пийт Дохърти (Libertines/Babyshambles).

С Анди се знаем от доста време - той направи две фотосесии в Лондон с групата ни Imbeciles & the Poison Umbrella през 2005-а. Неотдавна талантливият г-н Уилшър бе в София, за откриването на изложба, в която участваха и негови шедьоври. Още тогава се нави да направим интервю, но тъй като е мнооого зает агент, който снима хора като U2 и Дейвид Боуи, интервюто е готово чак сега. Зададохме му и някои „по-пикантни" въпроси, на които той съвсем случайно пропусна да отговори.

Кога за пръв път те развълнува идеята да станеш фотограф? Дали когато случайно си играл с някакъв апарат, или си видял някоя яка снимка и си си казал: „Хмм, и аз бих искал да правя това..."?
Когато бях ученик, към 15-16 годишен, и се научих как се проявяват чернобели снимки. Оттогава се запалих. Две години по-рано ми бяха показали книга за един фотограф с изумителни кадри от някакво сафари в Африка. Те бяха първото нещо, което ме запали.
От самото начало ли започна с музиканти или имаше подготвителен период с други обекти?
Още като ученик изучих основите на „тъмната стая", но винаги съм искал да снимам групи. Затова и редовно бягах от училище, за да ходя по концерти и да снимам музикантите, които идваха в нашия град. Доставяше ми огромно удоволствие.

The Killers

Какъв беше първият ти фотоапарат и колко струваше?
Беше един Praktica, източноевропейско производство - практически неунищожими. Бяха и доста тежки, пък и изцяло на ръчен режим, така че човек трябваше от самото начало да е запознат с основите на фотографията. Нямаше режим за измерване, трябваше или да имаш светломер, или просто да работиш инстинктивно.
Как мина първата фотосесеия? Притесняваше ли се?
Снимах една местна група на име Whisky & The Devil за корицата на техен сингъл. Бях на 19 и за щастие ги познавах добре - с барабаниста бяхме от едно и също училище. Те доста ме улесниха - бяха пълни с идеи, а това винаги помага.

Пийт Дохърти

Кои групи и артисти те оформиха като личност и като фотограф?
В Бедфорд, където израснах и учих, имаше сериозна готик рок сцена. Падах си по The Mission, Sisters of Mercy, Ghost Dance, Salvation, The Cult, Killing Joke... Някои свириха в Бедфорд и имах късмета да ги снимам.
Колко изкара от първата си професионална фотосесия?
Мисля, че първите сериозни снимки, за които получих пари, бяха на една група, която се казваше Adorable. Те имаха договор с Creation Records в началото на 90-те. Не помня колко точно ми платиха, но според мен беше около 250 паунда, които по онова време си бяха доста кинти.
И за какво ги профука?
Вероятно за още снимачна техника.

Coldplay

Кой е големият ти музикален герой? Снимал ли си го?
Мой идол е Дейвид Боуи. Гледал съм го на живо няколко пъти, но само веднъж съм имал възможността да го снимам - на Гластънбъри през 2000-та.
Фотографирал си прочутия и скандален Пийт Дохърти доста пъти. Нещо, което не знаем за него?
Всъщност той е голям футболен фен и подкрепя Куинс парк рейнджърс. Аз пък съм от Челси. Двата отбора са близо един до друг в западен Лондон и са големи съперници. Така че с Пийт често си говорим за футбол и никога не е скучно.
Кои фотографи те вдъхновяваха навремето и кои те вдъхновяват сега?
Антон Корбин, Пени Смит, Ед Сирс, Кевин Уестенбърг.

Лиъм Галахър

Кое е най-важно, за да бъдеш добър рокенрол фотограф?
Да бъдеш на точното място, в точния момент и да не си мислиш, че си по-важен от групата, която снимаш.
Скъпата техника и мегаоборудваното студио задължителни ли са?
Съвсем не. Важното е да си фен на музиката, да имаш желание да се учиш и да си търпелив.

Текст Насо Русков / Фотография andywillsher.com