Андрей Андонов

Попаднахме на Андрей в Аз избрах - новата платформа за лични истории и вдъхновение на форума „Кариера в България. Защо не?" . Тоест, той е от хората, които са завършили университет навън, поработили са това-онова, поскитали са и са решили да се завърнат в родината, за да приложат наученото. В неговия случай университетът е в Дъблин, размотавал се е из Щатите, а сега планира да даде своя дан на българското кино.

В момента адаптира романа на Явор Веселинов Самоубийци - за катераческото общество в София, в което започват да се случват самоубийства. Супер е доволен, че авторът му дава да се меси във всичко, и иска да направи трилър, ама както се прави по правилата на жанра - чиста история, без многопластови внушения, със силен вътрешен конфликт. А пък докато камерата на този сюжет се завърти, Андрей ще продължава да снима рекламите с отношение и с послание и да настоява на своето, защото - ами, така си е - „няма вече толерантност към тъпотии в интернет и по телевизията."

Киното е две неща. Едното е да покажеш свят, който зрителят не познава. Другото е да има емпатия с главния герой. В Ирландия много наблягат на това, защото са литературна нация - да пишеш за читателя, не за себе си.

Писането създава света от нищо, то е най-важното. Сценаристът дава работа на режисьора, на продуцента и т.н. Всичко вече е разказано и, естествено, трябва да се търсят оригинални гледни точки.

Бъдещето е в минималистичното разказване на истории. Това е единственият шанс в България да се случи нещо смислено. Важното е да има ресурс от хора. Важното е историята да е локална и да говори на световен език. Румънците, сърбите, гърците турците, албанците разцепват. В България сме твърде политически и религиозно коректни, не става така. Трябва провокация.

Най-лошо е, когато нямаш цели. Когато нямаш към какво да се стремиш.
Ролята на хората, които се занимават с изкуство, е да показват, че има към какво да се стремиш. И то е отвъд битовизма.

Странно ми е, когато някой се опитва да анализира филм или книга и дълбае във въпроси от рода на „Какво е искал да каже авторът?". Ако трябва да се отговаря на подобни въпроси, значи произведението нищо не е направило.
Смисълът е да предизвикаш провокация, да накараш някого да мисли. Ако няма обратна връзка, значи нищо не се е случило.

Направиш ли нещо стойностно, ще го оценят и индиецът, и англичанинът, и французинът. Ако трябва, ще напишеш двайсет пъти драфт на сценария. А не - отиваш, набиваш десет лева, отделяш два часа от живота си и се молиш да си заслужава. Обикновено не си. Мързи ги хората. Не може така. Не може да ти куца историята. Както и не може да направиш хубава история, ако не ти пука какво пишеш. Спилбърг, Фелини, Уди Алън си цъкат в едни теми. От това разбират, това снимат.

Аз се записах да уча кино на бъзик. Иначе отидох в Ирландия, защото е много социално - два дни работиш, в другото време правиш каквото искаш. Там не е създадено, за да живееш. Представи си да не видиш синия цвят на небето пет месеца и август да си със зимните дрехи.
Но там научих, че ако не можеш да направиш жанров филм, не можеш да направиш и авторски. Майсторията е името ти да стане жанр. Тарантино и Уди Алън си творят в жанровете Тарантино и Уди Алън.
Най-важното в образованието е преподавателят. Почваш да учиш нещо, което малко хора по света го работят. Може и да си представяш, че ще направиш филм за много пари с идеята, че зрителите ще плачат, ще се смеят, ще са в напрежение...

Най-голямата ми муза са жените. Те и йогата - това е система от хилядолетия, която е чрез практика, без философия, работи без прецедент.
Вярвам, че трябва да се развиваш в няколко сфери едновременно. Някой като ми каже „бачкам осем часа и съм пребит" и цък - пред телевизора... Значи нещо ти куца. Или не си почиваш правилно, или бачкаш грешното нещо.
Човек е ученик доживотно. Няма как да достигнеш перфекционизъм, защото направиш ли го, трябва да се самоубиеш. Прoбвайте Coursera. Уникално добро.

Да се върнеш в България, има смисъл, защото е неорана нива, а е плодородна почвата. Но трябва работа, не може да ръснеш три семена и толкова. Трябва също да се научим да правим екипи и да бачкаме заедно.

А тук от малки сме облъчени, че трябва да се образоваш сам и да се оправяш сам. Никой не те учи как да се социализираш и това трябва да се промени в манталитета, защото е добре за всички. В Щатите например нещата стават по-лесно, стига да си кадърен - защото те виждат, че чрез теб печелят. В Европа още не е така, може би защото тя има всичко чрез грабене. Когато в Индия са писали трактати за усъвършенстване, в Англия са ходили да търсят картофи. Не мога да си обясня как така всички говорим английски...
В момента нашата държава е уникално място, има да се пълнят много ниши. Или ще се вдигне стандартът, или ще стане трагедия. Няма да е средно положение, както сега се крепи по някакъв начин.

Кариера в България. Защо не? е на 12 септември (четвъртък) в Интер експо център

Текст Димитър Ганев / Фотография Васил Танев