Андрей Рашев

Когато две поколения подред държат здраво фотоапарата и камерата, някак естествено ти идва да продължиш в същия професионален коловоз. И при Андрей е така. От едната му страна стои наследството на дядо му Емил Рашев, който със своята специфична техника на обработване на негатива на ръка (подобно на днешния Photoshop, но далеч по-трудоемко) привлича родния елит за своя клиентела. От другата е баща му, също Емил Рашев, който води сина си още от четиригодишен по снимачните площадки. И така докато дойде времето на кандидатстудентските размисли и страсти, Андрей вече е дълбоко нагазил в киното и телевизията. Бързо оставя на заден план мечтите си, свързани с туристическия бранш, от които му остава само любовта към пътуването.

Фотографията е другата му страст. От нея той извлича максималното - снима на свободна практика, движи собствените си проекти. Сега на дневен ред е втората му самостоятелна изложба European.Compressions. В нея Андрей демонстрира своя поглед към София, Берлин, Барселона, Инсбрук, Истанбул, Падова, Венеция, Рим, Загреб, Будапеща, Виена. И ако си кажеш, че толкова популярни градове няма с какво да те изненадат, жестоко ще сбъркаш. Специфичният формат, който Андрей е избрал, ги показва по коренно различен начин, защото само в една единствена отсечка той е събрал уникална информация за културата, духа и хората на целия град. Изложените снимки в Ракета всъщност са само част от големия мултимедиен проект, чиято премиера Андрей Рашев готви за есента.

Идеята за European.Compressions се появи в Барселона. Бях там, за да водя няколко уъркшопа по фотография и имах възможността да обикалям из града. А там има уникални места за снимане. Особено сега, когато при реставрирането на някои обекти се вкарват модернистични елементи и се получава интересно преплитане, което се вижда на различните планове. После, където и да пътувах, снимах целенасочено в този контекст и на практика проектът ми отне около четири години.

По-специфичното е форматът, който избрах - вертикалния вариант на толкова популярните напоследък панорамни снимки, който компресира информация в една малка издължена отсечка.
Исках да избягам от тежкото и сериозно изкуство. Така се получиха достъпни за всеки фотографии, които хората приемат леко. Във всеки кадър има до десет плана, на всеки един се случва различно действие и човек вижда каквото на него му е интересно - може да си харесаш хората на преден план или елементи от архитектурата в горната или средната част на кадъра.

Следващият проект ще бъде с черно-бяла класическа фотография. Или с други думи показване на сериозни умения в областта на фотографията, за да ни взимат по-насериозно (смее се).

Харесвам фотографията, защото при нея има свобода и възможност да експериментирам със свои идеи и да изразя това, което искам. Не съм толкова зависим от продуценти, режисьори, екипи... А и е доста по-лесна за създаване и няма чак толкова подготовка, колкото при един филм например.

Мислех си да вляза в туристическия бранш. Но когато в 11-и клас трябваше да реша кога ще кандидатствам - май или септември, си дадох сметка, че от малък съм по снимачните площадки.
Вече бях дълбоко в киното - работех като асистент оператор, а като по-малък съм бил и асистент скриптър на два игрални филма. Когато осъзнах това, реших да продължа с операторското майсторство.

Винаги работя с мотивация. Ако тя липсва, няма как да работя добре.
Мотивира ме идеята за финалния качествен продукт, за екипа, който стои зад него.

Идеите ми често идват, когато сменя средата. Понякога човек блокира, но когато се отърсиш от ежедневието, някак се отпушваш и тогава лесно тръгват всякакви хрумвания.

Най-обичам да пътувам, независимо къде. По този начин се зареждам с положителни емоции и виждам нови места, които да ме вдъхновят, разнообразят и накарат да се поотпусна.

Човек блокира, когато няма подкрепата на екипа. Без тези хора си безсилен.
От моята работа научих, че трябва да си отговорен към себе си и към другите, защото залогът е висок и понякога от теб зависи изключително много.
Компромиси трябва да се правят. Но все пак трябва да са умерени, за да не се окаже в един момент, че всичко е един голям компромис.

Съревновавам се със себе си. Не разчитам на някакъв моментен връх. Винаги търся новото и интересното.
Успехът е един хубав и радостен миг, но не трябва да мислиш, че ще е дълъг, а да се стремиш към следващия.

Скачам в дълбокото, когато имам най-много неизвестни. Тогава има най-голям шанс да създадеш нещо различно.
Понякога е по-добре да рискуваш, да се амбицираш и да дадеш всичко от себе си.

Виж изложбата European.Compressions в Ракета ("Янко сакъзов" 15-17) до 31 март

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев