Андрей Велков

"На мен ми е приятно да пиша, готино е, че на хората пък им е приятно да ме четат", споделя Андрей Велков, докато си говорим на терасата на литературен клуб Перото покрай интервюто ни. Той е от хората, които трудно ще оставят мълчание да се прокрадне в компанията. Затова и успява да издава така продуктивно книги - след немалко години на писане лично за себе си, Анди издава първия си роман Български психар, а по-малко от две години по-късно виждаме и продължението му. Сега посрещаме третата му книга Няма закога и си говорим за удоволствието от четенето и писането; от откриването на интересни автори; от слушането на хубава музика и от добрите неща, които спохождат младите по дух.

Кого би убил, присмехулнико?
Посредствеността във всичките й проявления. Бих заличил също малодушието, дребнавостта и вездесъщата простотия, която царства напоследък.
Чий скелет криеш в гардероба?
Не си падам по криенето.

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Необходимостта понякога да се правят компромиси.
Как би умрял във Венеция?
На зрялата възраст от 3000 години - тогава вече ще съм се насладил изцяло на този свят и ще съм готов за следващото ниво. Доколкото се познавам, самото ми възнесение ще е предшествано от зверско парти.

Къде прокарваш острието на бръснача?
Не през окото. Не е толкова ефективно. През сънната артерия. С катана. Бушидо има и на Балканите.
Къде запива Задругата на пръстена?
Оригиналният състав преди дълги години се премести отвъд Сивите заливи. Моята задруга е универсална и може да трещи навсякъде, но често можем да бъдем забелязани в бара на Кристал, Билката и други такива убежища.

От кого се криеш в червената трева?
Не се крия, но чакам в засада Човекът-вълк, за да му изтръгна сърцето. (Тук само да отбележа, че от училище някога ми подариха Човекът-вълк на Виан за отличен успех в четвърти клас. В четвърти!)
Как понасяш непосилната лекота на битието?
Балансирайки между съзидателното и разрушителното в себе си. И хванал се здраво за шегата.

Твоят лек против спокойствие?
Дори не помня значението на думата „спокойствие". И това ми липсва по един странен начин.
Кой носи гордо титлата български психар?
Всеки съзнателен български гражданин, който знае какво е "гордост". И какво е "титла".

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Как да направим една хубава пилешка супа за душата: Потапяме в студена вода килограм реална преценка за нещата, когато заври добавяме нарязаните амбиции, надежди и опит. След половин час щедро ръсим с равни части его, хумор и любов. Застройваме с позитивно мислене, но без да се прекалява. Консумираме отговорно, защото пáри.
Кой внесе страх и омраза в Лас Вегас?
Веселяците, които ненавиждаме скуката и сивотата. Долу нормалността и рутината! We can't stop here, this is bat country.

Как се справяш с пяната на дните?
Прекрасно. Минавам през нея като презокеански круизен кораб, в който тече вечно парти.
Каква марка е колелото на времето?
Не е важно какво е колелото, а как го караш.

За кого би надул вечерния тромпет?
За заспалите в глухата вечер. "Искам бодливата тел пред дома ви с моята песен да скъсам".
Какво пише в записките на психопата?
"Уважаеми Андрей, искам още един път да благодаря за книгите ти, които за мен са настолни четива и най-ценни учебници..."

Кой е героят на нашето време?
Всеки, който успее да съхрани в себе си детското удивление от нещата около нас. Другите вече са загубили мача.
Какво закусват шампионите?
Зависи как е минала нощта. Може яйца, бекон, шепа фитнес добавки. Може два алказалцера, два аналгина, бира и шкембе. Всичко е относително.

Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Сигурно някое подставено лице.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Търси в джоба си изгубения списък с истинските имена на хората и нещата, за да си върне силата и да поправи всичко счупено. Намира само портфейл, документи, пари и ключове.

Къде изчезна повелителят на мухите?
Не е изчезнал. Вече е навсякъде и не е само един. Всички сме изгубени деца на един остров. Моделът от книгата се повтаря в по-голям мащаб, но никой няма да дойде да ни спаси накрая.
Кой пуска музиката на бала на Воланд?
DJ Margarita и MC Conrad , подгряват Sven Vath и Carl Cox.

Какво чете Кафка на плажа?
Третия ми роман Няма закога.
Кой хърка в котешката люлка?
Старият ми учител Килгор Траут.

Какво пият на улица "Консервна"?
Пием всичко на нашата улица. Нищо няма да върнем.
Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Пораснаха и забравиха какви са и откъде са тръгнали.

Какво вижда конникът без глава?
Преди виждаше светлото бъдеще, а сега следи с интерес реформите, особено съдебната.
С кого е нежна нощта?
С мен.

Какво има на юг от никъде?
Бил съм там. Не е лошо местенце.
Какво си купи от панаира на суетата?
Избягвам го и почти никога не пазарувам там.

Дяволът носи Прада, а ти?
Нося на пиене, нося я през прага, нося на бой.
Къде беше през 1984?
Сигурно на училище по това време. Мънички дечица с чавдарски връзки и квадратни ученически чанти на гръб се замерят със снежни топки под строгия, но справедлив взор на другарката, другаря Живков и Георги Димитров.

Какво расте в тайната ти градина?
Могат да се видят неземно красиви цветя и растения там (малко като в Аватар), светлината е различна дори. Трудно се стига до моята тайна градина обаче - изпитанията са тежки.
Какво ловуваш в норвежката гора?
Мечтите си. Хубавото е, че съм добър в лова.

Кой изсече дивите палми?
Любителите на пластмасови растения. Те още колко неща изсякоха за съжаление (и всички си представяме изкоренена японска вишна).
Някой, с който се шляеш?
Имам много приятели, с които обичам да се шляя безметежно.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще се готвя за премиерата на новата ми книга Няма закога, която ще е в сряда (17 февруари) от 19:00 в Перото. Очертава се голяма веселба - текстове от книгата ще четат Джеки Стоев и Джони Пенков, а за музиката ще се погрижат мои приятели от бандата Футбол и шахмат.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова