Ангел Спасов и Веско Истатков

Намираме се в кухнята на +това, час преди началото на мисия Цветни лещи, в която Ангел (с жълтата фланелка) и Веско възнамеряват да приготвят и салатата, и основното, и десерта от леща с различен цвят. Плановете им за десерта специално са да извадят ориза от млякото с ориз и да го заменят с... да, сещаш се с какво. Добре дошъл в КЕКС. В него няма невъзможни неща.
А тези двамата просто не са истина. Понякога - буквално.

Ангел: Вие сте чували за нашите Брад питки, нали? (поглежда Веско, строго) Стига! Стига вече с тия фъстъци!
Веско: Какво? Аз не съм ял въобще, ти яде. (продължава да отваря пакетчето, невинно) Вие искате ли?
Ангел: Брад питките са наше изобретение.
Веско: Те са съвършеното произведение на фаст фууда. Питка с братвурст и горчица. Преди тях имаше няколко варианта - всичките неуспешни. Жан Клод ван Дамките бяха същата рецепта, но с орехи. Понякога чупеха зъби, затова отпаднаха. След тях дойдоха Чък Нориските, но пак имахме няколко инцидента с хора, изядени от Чък Нориските...

Какво е важно да знаем за вас, като не броим КЕКС?
Ангел: Това е Веско. Дълго време бачкаше в една оптика. Много се дразнеше на начина й на управление. Опитваше се да я променя, за съжаление не срещаше ответна реакция и реши, че трябва да се включи в нещо, с което би могъл да прокарва някаква промяна. Това нещо е КЕКС. Заедно го създадохме. Той живее под нас.
Веско: Не, вие живеете над мен.
Ангел: Добре, окей.
Веско: Аз бях първи.
Ангел: В случая не знам кое е по-добре - ти да си под нас, или ние да сме над тебе... Да се върнем на въпроса. Веско е уравновесен, привидно. Непривидно не знам, въпреки че се познаваме от девет години. Много обича да си харчи парите за глупости, ама много! За джаджи...
Веско: ... за гурме, за колело. Не слизам от колелото. Друго, около което мислите ни често се въртят, е музиката. (Веско поддържа онлайн радио - LMEY, което означава Let Me Entertain You и нонстоп върти селектирана от него и приятели интересна, модерна музика във всички жанрове - б. а.) И планината. А аз наскоро започнах в една малка кухня като готвач. Толкова е малка, че в нея работим само аз и шефът.

Какво ще кажеш за Ангел?
Веско: Ангел е добро момче. Умен, интересен. Ерудирана личност. Прочел е много книги. И е точно обратното на мен по отношение на политическа коректност. Понякога, когато трябва да говоря от името на КЕКС и той не е до мен, не мога да се справя по същия начин. Пълен е с идеи, въображението му се щура във всички посоки. Трябва му малко повече амбиция да се захване с една от тях и да я довърши докрай. Защото те са коя от коя по-велики.

Например?
Веско: В момента не мога да се сетя. Кажи някоя.
Ангел: Е, сега... Да си кажа някоя велика идея ли?
Веско: Да, кажи си.
Ангел: Добре, ще го кажа. Ще го кажа, обаче се надявам никой да не го вземе... Всъщност нека някой има топките да го направи това. Sofia Hate Week. Курирана от най-големите хейтъри на София. С различни панели - градски хейт, бизнес хейт, планински хейт...
Веско: Да, планинския хейт - той го измисли и него. Ходехме по курортите, на които караме борд най-често, и пеехме една песничка, в която основното е... мога ли да го кажа?
Ангел: Не знам доколко ще е политически коректно, но все пак би могъл. Пее се за това как един от основните играчи по българските планински курорти е счупен, на немски.
Веско: Ходехме, снимахме се и пускахме в YouTube.
Ангел: Наша миникампанийка.
Веско: Ангел е политолог. По-миналата година издигна кмета на Враца, той водеше цялата комуникация. А сега се занимава с Политроник.
Ангел: Това е неправителствена организация. Основната идея е да промотира гражданското участие на най-младите в обществения живот, най-вече чрез училищните парламенти. В момента обаче имам доста голяма заетост в betahaus (където отговаря за посещенията и тестовите дни - б. а.) и не мога да се занимавам толкова сериозно с нея.

С каква цел и при какви обстоятелства създадохте КЕКС?
Веско: Създадохме го, защото, когато Гелето каза „Абе, брат, знайш ли кво, измислих най-якия формат, чуй, чуй само...", просто нямаше как да не го направим, защото е твърде готино.
Ангел: Основната причина е, че много обичаме да готвим в приятелски кръгове - десетина човека да се съберем, всеки да направи нещо или заедно да го приготвим. Въпреки че аз не мога да готвя. Едно време можех само една рецепта и готвех винаги нея.
Веско: Шкембе.
Ангел: А, значи две. Шкембе и Спагети ди Геле.

С какво бяха тези спагети?
Ангел: С шпек, сух шпек! Шегувам се - с каквото ми падне. После се научих да правя и хумус и дотам се изчерпват моите кулинарни умения.
Веско: Ако трябва да кажа Гелето в какво готви най-много, то е в кухненски робот. Значи, дай му на него да пасира хумус.
Ангел: Но понеже обичам, все пак, да показвам размах в кухнята, решихме, че трябва да сме широк колектив, който да работи и аз да обирам лаврите! В един момент забелязахме също, че се заражда една нова вълна в София - и като начин на мислене, и като заведения...
Веско: Може да се говори за бейби бум на кулинарните блогъри.
Ангел: Абе, решихме да разширим социалния кръг и да видим какво ще стане.

И какво стана?
Веско: Първите проби бяха много положителни. Аз чак се изненадах. Дойдохме тук с малко зеленчуци и плодове и започнахме да забъркваме дипове с мед, синьо сирене и банани, примерно. И станаха хора от масите да видят какво правим и се включиха директно - почнаха да мажат и те. Супер се забавлявахме четири часа.
Ангел: Основната идея е да видим как хората, без да се познават, може да се разберат какво да сготвят. В такъв колектив винаги ще се види самият човек - кой ще надделее със своето мнение, кой ще отстъпи, какви ще се интересите му...

Тоест политическа симулация под прикритие?
Ангел: Чиста проба на бихейвиоризма или нещо такова. Всъщност искаме КЕКС да е платформа за споделяне на емоцията от готвенето.
Веско: Заставаме и зад идеята за обучение и стимулиране на хората да готвят и да спрат да казват, че не могат.
Ангел: Да повярват, че може да готвиш и без да имаш някакви основни познания. Хващай се и го прави.

Как измисляте какво да забъркате в КЕКС?
Веско: Търсим всичко, което е вкусно.
Ангел: Търсим готина тема, която звучи закачливо, и се опитваме да я напълним със съдържание и смисъл - било то нов, било то възстановяване на стара рецепта.
Веско: На TEDxBG тази година направихме халва с масло, защото е безумно вкусно и защото никой не се сеща да го прави. Попара също ми се искаше, но отпадна.
Ангел: Съвсем нови неща е трудно да измисли човек, при положение че няма кулинарния бекграунд на някой велик шеф.
Веско: Точно миналата седмица си говорехме с Карлос от Lomo, че никой няма да измисли рецепта повече, защото колкото и да го мислиш, в крайна сметка излиза, че всичко вече е измислено. Който и блог да отворите, става въпрос просто за различни комбинации и адаптации. Ако започнем да пишем рецептите в нашия сайт, сигурно ще е пълен ташак.
Ангел: В никакъв случай няма да се набляга на самата рецепта, а по-скоро на начина, по който е приготвена.

Как протича едно ваше средностатистическо съвместно готвене?
Ангел: Дълго.
Веско: Гелето е с една лъжичка до тенджерата и опитва през цялото време.
Ангел: Голям съм лакомник, да.
Веско: Аз искам да добавям подправки постоянно. Често спорим за това. Слагам много чесън, лют пипер, канела, кимион и още много такива любими подправки. Той ми е казал да не прекалявам с тях.

Ако човек е това, което яде, вие какво сте?
Ангел: Чипс със сладолед. Аз много обичам джънк, между другото. Да, да, гадна химия от магазина.
Веско: (към Ангел, укорително) Разбрахме се да не говорим такива неща... Ангел, да, малко ме дразни, че яде толкова джънк фууд. Обясняваме на хората: яжте здравословно, гответе на децата си, не ги оставяйте да си купуват от лавката гадна пица на парче от микровълнова. И в същото време той яде чипс. И пие монстъри и кола, и...

Ужасен е, наистина. Ти как си?
Веско: Ако трябва да съм честен, почти не си готвя вкъщи.
Ангел: А, и дюнер! Не мога без вкус на дюнер.
Веско: Аз обичам да готвя с хора или за хора - ако има някой вкъщи, ще сготвя нещо вкусно. Обаче през останалото време просто ме мързи. Иначе обичам печено телешко и агнешко, пикантна храна, всички видове супи, скара. И зелеви сърмички.

Последен въпрос. Всичко ли си изяждахте като малки?
Веско: О, да.
Ангел: Аз бях много злоядо и травмирано дете от детската градина. Само таратор ядях. Някъде в пубертета се пречупих и започнах да ям отново всичко.
Веско: Аз мисля, че и в градината си изяждах всичко. Само като усетех, че наближава моментът за обяд, и си късах няколко листенца от глухарчетата, за да си поръся салатата с олд скуул рукола...

Кога и къде ще се проведе следващият експеримент на КЕКС - проверявай тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев