Ани Васева

Сто процента си посетил и си изпитал специфичния, наситен емоционален заряд на поне едно от представленията на Метеор - Тотална щета, Малдорор, Пиеса за теб, Фаетон: изверги, Всичкоядецът, Франкенщайн, Пиеса за умиране... Освен това Ани пише и критически и теоретични текстове за танц и театър, като съвсем скоро предстои и издаването на първата й книга по темата за съвременното танцово изкуство. Между визуалните й проекти са Още тук. На архипелага на метеорите (съвместно с Георги Шаров, Нощ на музеите Пловдив, 2015), Горгони в депото или Апокалипсис сега (съкураторка с Моника Вакарелова и Боряна Росса, част от проекта Другото око на Мария Василева, СГХГ, 2013), Power Fridge Points (съвмествно с Наталия Тодорова и Ивана Ненчева, Tanzquartier Wien, 2011) и др.

Може би вече си отгатнал обаче, че поводът по който я потърсихме е Лъвкрафт - чисто-новия проект на Метеор, с участието на двама от верните членове на трупата Леонид Йовчев и Галя Костадинова, посветено на едно наше любимо литературно чудовище, без което... определено нямаше да сме това, което сме, както и ти. Откриваме я в празната зала на Дом на киното, няколко часа преди чудовищата да излязат на сцената...

Защо Лъвкрафт?
Налудната литература на Лъвкрафт е вдъхновена от собствения му живот и същевременно му влияе. Стените на ежедневието, фантазията и текстовете му са порести, чудовищата преминават през тях и в двете посоки. Явно сме открили нещо близко в това.
Всеки отглежда собствените си демони, какви по характер са твоите?
Цялото ни домочадие е демонично. Имаме и известно количество космати демони.
Как се бориш с тях?
Не се борим, обичаме се.

А как се спряхте на формата на Лъвкрафт - постановка-лекция?
Performance lecture е разпространен и вече банализиран жанр в съвременните изпълнителски изкуства, който претендира за директно третиране на материала. Уж взима най-доброто от лекцията и от представлението - не представяне на информация и не “вживяване”, а “изследване” на живо. Понеже сме подозрителни към предполагането, че един жанр сам по себе си може да носи критическа стойност, решихме да направим обратното - да представим информация, вживявайки се докрай, да театрализираме разказа, да обърнем репрезентацията с хастара навън, да заживеем в света на Лъвкрафт, давайки плът на чудовищата му, да проведем критическа рефлексия през интензивност на образа и емоцията, като двете не се саботират взаимно, а се допълват и усилват.
Проектът е изключително впечатляващ и от аудио-визуална гледна точка - как се стигна до тези решения?
Чрез поредица от свързани с конкретния материал въпроси, като: можем ли с технически приспособления (светлинни, звукови, визуални, механични и дигитални) едновременно да задействаме илюзията и да разкрием как действа? Т.е. можем ли да направим чудовищни образи, които да са хем бутафорни, хем страшни, точно каквито са и чудовищата на Лъвкрафт? Това е въпрос, който принципно ни интересува в театъра: за съществуващите театрални техники, машинарии, явявания на чудеса и потенциала за изобретяване на нови. Често се захващаме и с “нетеатрални” текстове именно защото при работата с тях могат да се формулират и приложат нови техники, да се мисли театралното в конкретност и дълбочина, а не в рамките на дадена традиция.

Прави впечатление, че в твоите постановки винаги голяма роля играе светлината...
Осветлението е изключително мощен инструмент с огромни възможности. Дори и с най-малкото и просто осветително тяло могат да се постигнат чудеса. Чудото на светлината е, че може да бъде и неутрален декор, сред който да се развива действието, и сценичен партньор, който да води свое собствено, паралелно действие. Това е наистина велико.
Текстовете на Метеор се отличават със своята абстрактност, но при Лъвкрафт текстът е доста по-наративен. Защо?
Нямаме рецепта, всеки път подхождаме според случая, според изискването на материала. Различните видове текстове, които сме включили в представлението Лъвкрафт се основават на противоречието и напрежението между отделни факти, интерпретации и гледни точки. Защото Лъвкрафт не може да бъде разбран, ако не се тръгне именно през противоречието, вместо то да бъде заобикаляно.

Какво е Метеор?
Метеор е съзаклятие. Споделено пространство на любов, чудовища, малко лудост, физическо натоварване, философия, животни и понякога хора.
Изобщо как се запознахте и открихте?
Досега винаги случайно и по интиуция. С три думи - като по чудо.

Как би описала всеки един от членовете на Метеор?
Метеор няма постоянен състав, т.е. няма как да се изброят членовете му. С една част от хората, с които работим най-активно в момента, играем на настолни игри. На други не им харесва и се опитват да саботират игрите.
А как тогава би се описала ти самата - единственият и постоянен режисьор?
Често побеждавам на настолни игри. Водя на Вещиците с 50:10 [1].

Какво ново ни готвите?
Пътуване към ада наесен.
Отново чудовища!
Сега и завинаги.

Текст Мартина Панайотова/ Фотография Славея Йорданова

Гледай Метеор:
19.01 “Пиеса за теб”, Френски институт, 19:30
24.01 “Малдорор”, Френски институт, 19:30
25.01 “Всичкоядецът”, ДНК, 19:30
28.01 “Тотална щета”, ДНК, 19:30
01.02  “Малдорор”, Френски институт, 19:30
02.02 “Лъвкрафт”, Дом на киното, 19:30
09.02 “Тотална щета”, ДНК, 19:30
22.02 “Пиеса за теб”, Френски институт, 19:30
25.02 “Всичкоядецът”, ДНК, 19:30
28.02 “Лъвкрафт”, Дом на киното, 19:30
06.03 “Малдорор”, Френски институт, 19:30
08.03 “Тотална щета”, ДНК, 19:30
27.03 “Всичкоядецът”, ДНК, 19:30
30.03 “Пиеса за теб”, Френски институт, 19:30

[1] Според Леонид тази информация е спорна (което не е така).