Антон Унай

Антон е странна птица - ще го видиш да мери улиците и да събира каквото му падне, да преобръща изоставени къщи и огромни сметища, където пък ловува своите съкровища. После ги мъкне вкъщи и от тях прави картини, инсталации и скулптори, но не се смята за уличен артист. „Вярно е, че съм като сврака - прибирам всичкия боклук, който ми е пред очите - грозните, мръсни и ръждясали неща, но винаги работя на закрито", казва 37-годишният испанец. Защото за него изкуството е като готвенето - първо си набавя съставките, след което ги разбърква в кухнята и чак след това „ги размазвам с гняв върху стената".

И въобще не ни изненада, че гледа с широко отворени очи към творбите на своите колеги Баския, сър Хауърд Ходжкин и Микаел Барсело, но се вдъхновява и от гения на футболиста Лионел Меси. Понякога обаче му идва да зареже изкуството и да отглежда картофи и домати в Испания, но засега здраво се държи за четката - това, в което е най-добър. Ще го видим какво може на изложбата за съвременно градско изкуство от Испания в Институт Сервантес, където Антон ще събере и двайсетина студенти от Художествената академия за един бърз уъркшоп. Ето какво още разбрахме от него.

Събуждам се с празно съзнание, в което преобладава бялото - най-добрият цвят.
Не мърдам от вкъщи без ключове.

Никога не закъснявам, обичам точността.
Умирам от срам, когато има фатално привличане.

Все си повтарям, че трябва да опитвам отново и отново.
Идеалната вечер е с дийп електро, тийнейджърски закачки и палави погледи.

Обикновено съм вкъщи със семейството си.
Никога не танцувам, когато е твърде рано, когато парчетата са кофти или осветлението е прекалено силно.

Падам си по музика, направена със сърце.
Беше велико, когато бяхме млади.

Дойде ми до гуша от постмодернизма, нищо че и аз съм част от него.
Не признавам пред никого хилядите си малки тайни.

Майка ми често ми казва: „Познай себе си".
Правя се на луд, когато разговорът изгуби смисъл.

Скачам на бой заради любовта, парите и чистата съвест.
И бих се сбил със съседа ми по студио.

Убивам за дъщерите ми.
Заспивам по пижама.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Артистът.
Най-големият актьор съм аз самият.
Харесвам режисьори като Тони Гатлиф.
Повечето филми ми се струват глуповати.
Планирам да видя Меланхолия на Ларс фон Триер.

МУЗИКАТА
Обикновено пускам iPod-а, радиото и всичко, до което се докопам.
Никога няма да ми омръзне звукът на сърцето.
Любимият ми изпълнител е Уитни Хюстън.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Майкъл Джексън в Барселона през 1986-а.
На живо искам да видя Нино Браво.

КНИГИТЕ
Любима книга нямам.
Сега чета всичко, което ми попадне и лесно ме приспива.

Антон Унай е тук за изложбата Графика. Градско изкуство. 30 артисти от млада Испания, която се открива на 16 февруари (четвъртък) от 18:00 в Институт Сервантес и продължава до 16 март (петък)