Антони Рикев

Не сме му пускали ПКК на Антони Рикев (знаеш го и като WahTony), но сме убедени, че във вените му не текат кръвни телца, а ноти. Само това би обяснило предаността му към музиката и факта, че я приема адски насериозно. Ето защо прекарва голяма част от времето си да я композира, изпълнява, а от известно време и да я продуцира. Просто страшно му се иска стойностното да не остане незабелязано. И това не са приказки, замръзнали в рамките на мечти и добри намерения - по тях здраво се работи. И резултати се виждат още от 2011-а, когато заедно с Десислав Иванов създават лейбъла Music Clinic Records. „Искаме да запишем, да издадем, да покажем авторските неща, в които има музика и които в нашите очи имат смисъл. Ние сме борци!"

Освен че удря рамо на съвременните български музиканти в студиото, Антони изобщо не е престанал да бъде част от активните на сцената. Точно обратното. Даже искрено иска денонощието да се сдобие с няколко часа повече, за да има време за всичко. Китарата му е съучастник и на редица изпълнители - последно го видяхме на сцената с Белослава.

В събота (2 ноември) Антони отново ще е в Sofia Live Club - търси ни там след 23:00, нетърпеливи за цистерната лятно гориво, която Tri O Five са заредили с новото си мегаслънчево видео към „I Don't Wanna Go". В него момчетата така са нагазили във водата, че просто няма как да не ти забушуват вълните...

Събуждам се с кафе със сламка към девет, благодарение на будилника ми - кученце.
Обикновено съм в студиото, работя, опитвам да създам нов свят в лицето на музиката.

Умирам от срам, когато... дълга тема е, има много срам. Напоследък той се появява редовно, най-често докато гледам телевизия. Културата запада благодарение на медии, които се опитват да ни втълпят, че голотата и простотията са единственото интересно. Този манталитет заля обществото и изгони кадърните и истинските хора. Срам ме е само като си помисля децата ни в какво общество растат.
Все си повтарям, че светлина в тунела има.

Най-любима си ми е музиката - да я правя, да я композирам, да я продуцирам.
Присърце ми е High Time - с Радослав Славчев и Николай Данев сме заедно от петнайсет години. Заедно сме израснали музикално. Също и Tri O Five - защото стана спонтанно и защото сме адски различни като хора, а това дава доста от гледна точка на идеи и мнения.

Падам си по позитивното, което ми дава заряд и сила да творя.
Щастлив ме правят хората, които се интересуват от добрата музика, които имат идеи или тези, които се зарибяват покрай нас - някой си е купил бас, друг е станал диджей... Това е от значение.

Композирането е строго индивидуално. Идея може да ти дойде, докато си миеш зъбите. Ако имаш възможност да я запишеш и на другия ден не ти се стори глупава, има шанс нещата да се получат.
Сюблимният момент е, когато завършвам нещо, когато видя, че трябва да вложа повече енергия. Тогава се старая да се отделя от битовизма и максимално да се съсредоточа, да изпадна в състояние, в което да излея един аранжимент, една музика, едно соло...

Влизам в огъня заради човека до мен, заради близките ми, заради предизвикателство.
Дойде ми до гуша от простотия и лъжи, от манталитета на Балканите.
Скачам на бой, когато има смисъл.
И бих се сбил с Дявола.

Идеалната вечер е с пълнолуние.
Не казвам на никого, че е най-добрият, защото такова понятие за мен не съществува.
Правя се на луд, когато не срещам разбиране. Не виждам смисъл от общуването на всяка цена.

Страшно се изложих, когато останах в България. След като завърших Музикалното в Русе, поради финансови проблеми бе непосилно да кандидатствам в чужбина. След един семестър в Консерваторията, където ме върнаха в първи клас, осъзнах, че няма път за изкуство в България.
Майка ми често ми казва: „Сине майчин, вие не сте виновни, времето, в което живеем е трудно."

Беше велико, когато оживях след клинична смърт. Изправянето на крака и вдишването на чист въздух направиха съществуването ми велико.
Искам да остарея като действащ музикант и творец. Не ми се пенсионира, определено. Ако здравето не ми попречи, ще свиря и ще композирам до последния си дъх.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Soul Man.
Най-големият актьор за мен е Антъни Хопкинс.
Харесвам режисьори като Лукас, Спилбърг, Тарантино.
Няма по-глупав филм от Сексът и градът.
Много се смях на Ергенски запой.
Планирам да видя eдно напреднало БГ кино.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика с характер. Напоследък класика и Jazz FM в колата.
Никога няма да ми омръзнат класически композитори като Равел, Стравински, Бах и многопластовата музика с много линии...
Последно открих Janelle Monae.
Любими изпълнители, групи и композитори имам изключително много. Но да кажем Стиви Уондър.
Най-добрите концерти, на които съм бил, са тези на Стиви Уондър, на Beyonce...
В София искам да дойдат Victor Wooten, D'angelo, Greg Howe.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Библията.
Сега чета Нотното писмо.
Много ми говорят за Паулу Коелю, но не ми харесва!
Най-добре пише този, който има какво да каже.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев